Малешевската планина

Малешевската планина (известна също като Малеш сред местното население) (на български и македонски език: Малешевски Планини) се намира в Югозападна България и Източна Македония. Тя е третата от петте планини на Осоговско-Беласишката планинска група, известна още като Западните погранични планини.
В българска част територия на планината представлява удължена конструкция с площ от 497 km². В македонската част  планината се простира в дъга по посока югозапад-североизток, като дължината на главното било е около 32 км,  а площта на планината е  315 км².  Билата са заоблени, а най-високите върхове са Ильов връх (Джами тепе) (1.803 м) и Моравски връх (Ченгино Кале) (1.748 м).
Геоложкия състав на Малешевската планина включва кристални шисти. По-ниските части, към Беровската долина в Македония, са покрити с неогенски седименти. През билото на планината минава частично македонско-българската граница. В най-високите части се намира изворът на река Брегалница. Билата са голи и планински склонове са покрити с букови и дъбови гори.
Планината  има богата дива природа, която включва много средиземноморски растителни и животински видове. В българската част на планината има два природни резервата за опазване на разнообразната дива природа, както и няколко защитени местности и природни забележителности:
Защитени местности и природни забележителности в българската част на Малешевската планина:
Резерват „Тисата” (575 ха и буферна зона от 420 ха) – за опазване на най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа. Резерватът Тисата е място от световно значение, като представителен биом за Средиземноморската зона.
Природен резерват „Соколата” (211 ха) се намира на 6 км югозападно от с.Игралище. Резерватът е естествено находище на високостъблена гора от благун.
Защитена местност Моравска (184,5 ха)  се намира в Малешевска планина, на 2 км западно от Кресна. Това е второто по големина находище на защитения вид «дървовидна хвойна» в България след резервата “Тисата”.
Природна забележителност “Чинарите” (11,4 ха) - представлява естествено находище на чинари с възраст над 300 години и се намира в околностите на село Горна Брезница в Малешевска планина.
Природна забележителност “Буйна” (1,1 ха) - намира се в северозападния край на с. Горна Брезница. Има вековна чинарова гора по долината на р. Брезнишка със средна възраст на дърветата около 180 години, а някои и над 300 години.
Кресненският пролом е образуван по долината на р.Струма и разделя Малешевска планина от Пирин. Дължината на пролома е около 25 км, а средната надморска височина – 475 м.
Кучкарника - защитена местност, местоположение с. Горна Брезница, Община: Кресна.
Гъстите борови и букови гори в района на Пехчевския дял на Малешевската планина с векове са скривали седемте водопада на изворите на река Брегалница, най-голямата река в Република Македония.
В недокоснатите от човешка ръка гори на Малешевските планини, между Буковик и Влахина,  в горното течение на река Брегалница, е сгушен природен рай. Всъщност само два от тези водопади са на река Брегалница, останалите се намират по течението на нейните притоци Църни дол, Жълтачка река и Синовски Андак. Местността около извора на река Брегалница, намиращ се под връх Кадиица 1.932 м.н.в. на територията на община Пехчево изобилва с прекрасна природа от девствени горски пейзажи, множество реки, и пленява с чистота и свежест.
По течението на притоците на Брегалница има няколко по-големи водопади и по-малки каскади, където ромонът на ясна и студена вода възпява красотата на Пехчево чак до Вардар и Егейско море. Водопадите се намират в това, което хората от Пехчево наричат Валевичка река, част от Брегалница, между шест и петнадесет километра от Пехчево. Водопадите са вече достъпни за любителите на природата и туристи от Македония и чужбина, които могат да се възползват от нови пътеки, които пресичат реките с малки мостове, знаци, дървени вили, и пейки. Всички тези водопади показват красотата на планината, най-големият (14 м.) е един от двата на Брегалница, вливащи се в нейния приток Ж’тачка река.
Защитени местности и природни забележителности в македонската част на Малешевската планина:
"Пехчевските водопади" (Чабуковски водопади, Дебел Рид и Црн дол) се намират в близост до туристическата местност "Равна река".
Лесопарк "Скокото" се намира в близост до туристическата местност "Равна река" . На 15 км от Пехчево се намира района за пикник "Бараки", където са изградени 50-на частни вили 2 мотела, които разполагат със собствени рибници с дъгова пъстърва и предлагат услуги по настаняване и хранене. Района за пикник "Бараки" осигурява място за отдих и релаксация.
Туристическото селище Абланица е разположено на 2 км от Берово, а на 7 км е Беровското езеро, в Малешевска планина. Наблизо има много хотели, уикенд къщи и възможности за рекреация. Пет пешеходни пътеки са маркирани на територията Малешево, някои от които могат да се използват за планинско колоездене.
Природен парк "Юдови ливади" се намира на 9 км от Пехчево в планината Влаина в подножието на Буковик и Орловец (1723 м). Тя се характеризира с уникална за община Пехчево и целия регион флора.

Фауна
Животинският свят се отличава с голямо разнообразие.  Долината на Струма в България  се характеризира с наличието на около 360 вида редки безгръбначни. В състава на тази фауна има много ендемични и реликтни представители, някои от които специфични само за района.
Редки видове със средиземноморски произход - жаба чесновница, змия червейница, леопардов смок, ивичест смок, котешка змия. Разпространени са и други южни видове - македонски гущер, орфево коприварче, червеногушо коприварче, малък маслинов присмехулник, белочела сврачка, сирийски пъстър кълвач, чухал и други.
Срещат се световно застрашени видове - двата вида сухоземни костенурки (шипобедрена и шипоопашата), видрата.
Само в района на Кресна са установени 147 вида птици, основно гнездящи. От тях 22 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC), като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид (ливадния дърдавец /Crex crex).
Птиците включват кеклици, яребици, фазани, гълъби, пъдпъдъци, диви патици, ястреби, бекаси, водни кокошки, врани , гарвани, орли и т.н.
Бозайници –  8 вида от разред Насекомоядни (източноевропейски таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, малка кафявозъбка, голяма водна земеровка, малка водна земеровка, голяма белозъбка, малка белозъбка), 13 вида от разред Прилепи, 18 вида от разред Гризачи, разред Хищници (белка, черен пор, дива котка, язовец, лисица, невестулка, видра, вълк); 8 вида от разред Чифтокопитни (дива свиня, сърна и др.).
 
Флора
Във флористично отношение, България се поделя на 20 флористични райони, в два от които попада Малешевска планина. Това са флористичните райони Струмска долина и Западни гранични планини. Границите между двата района, не е съвсем ясна, особено ако се има предвид силното антропогенно въздействие, което се забелязва в ниските части на планината. Общо взето може да се смята, че границата на флористичен район Струмска долина, се изкачва до към 800-1000 м н.в., границата до която достига и по-значителната част от преставителите на  средиземноморския и преходносредиземноморски флорен елемент. Такива видове са източния чинар, дървовидна хвойна, червена хвойна, пърнар, кукуч, грипа, космат дъб, келяв габър, бодлив залист, храстовидна зайчина и др. В частта от Малашевска планина попадаща във флористичен район Западни гранични планини, над 1000 м н.в., преобладават средноевропейските видове бук, габър, шипка, леска, съснка, лютичета, бръшлян и др.
На територията на Малешевска планина, няма ясна изразена поясност. На много места коренните растителни съобщества са унищожени и са заменени от обработваеми площи, пасища, или дървесни култури. В ниския пояс, до 500-600 м н.в. преобладават тревни фитоценози доминирани от белизма, грапав тениатерум, луковична ливадина, крив псилурус, двуредна трахиния, коленчато диво жито, ресничеста вулпия и др. Дървесната растителност е силно деградирала в следствие на прекомерна експлоатация и има храсталачен облик. Най-разпространени са горите от космат дъб, с примеси на благун, мъждрян, кукуч, грипа, келяв габър, южна копривка, дървовидна хвойна и др. В някой райони се забелязват и изкусвено залесявани горски култури от кедър и кипарис. От храстовите съобщества най-силно застъпени са тези на червената хвойна, драката, трънката . В този пояс са предствени редките за страната съобщества с доминиране на дървовидна хвойна, грипа, пърнар, памуклийка. Склоновете на планината над река Струма, в Кресненското дефиле, на доста места представляват почти голи скални местообитания и сипеи.
В планински пояс межу 600-1000(1200) м н.в. са разпространени предимно гори от благун, зимен дъб, във влажните дерета обикновен габър,  воден габър, бук. Тук, на много места са създадени изкуствени култури от черен  и бял бор, дугласка ела, и по рядко насъждения от липа и обикновен кестен. Тревните съобщества са доминирани от белизма, черна садина, четинест сеноклас, коило, а на по-влажни места и от обикновена сълзица, обикновен сеноклас и др.
Между 1000-1500(1600) м н.в. основната растителност е горска, а доминиращия вид е обикновения бук, примесен  на места с обикновен явор, бял бор, рядко обикновен смърч. Белия бор е с изкуствено залесяван на много места, но над селата Клепало и Добри лаки има запазени стари гори от бял бор с възраст над 120 години. Забелязват се и култури от чуждоземния вид дугласка ела. Тревните съобщества заемат местата освободени от изсечени гори и са от типа на планинските ливади с доминиращи видове обикновена сълзица, осилеста миризливка, обикновен сеноклас, ливадно орехче, обикновено еньовче, обикновен звездан и др. Със преустановяване на пашата, на много места, планинските ливади обрастват с орлова папрат.
Билните части на планината 1500-1800 м н.в. са заети от тревни и храстови съобщества. Традиционно тези места са ползвани дълги години като планински пасища. Основни видове са черна боровинка, връшняк, малина, балкански зановец, картъл, дълголистен лопен, петниста звъника, мащерка, туфеста плъстица и много др. На места където пашата е преустановена, се забелязва разселване на бял бор, синя хвойна.
Крайречната растителност на територията на Малешевска планина е предствена от гори от източен чинар, бяла и черна топола, бяла върба, полски бряст по поречието на река Струма и устията на притоците и. На по голяма надморска височина чинара бива изместен от черната елша и бялата върба, или обикновен бук, в средните и горни течения на реките, както и край някой планински потоци.
Що се отнася до флората в македонската част на Малешевска планина, най-често срещаните гори са боровата, дъбовата и буковата гора. След години на експлоатация, дъбовите гори сега са във фаза на формиране на млади дръвчета с различна плътност. Поясът на буковите гори се среща в планинския и под-планинските райони. Вторият пояс е прекъснат. Буковите гори са по-добре запазени и са много важни за икономиката на горското стопанство. В буковите гори, се срещат ацидофилни борови гори. Над тях, в басейна на река Ратевска има комплекси от бял бор, реликтни гори с добро качество. Хълмистите пасища обхващат големи площи в резултат на изсичане на гори, докато планинските пасища са малки.
В Република Македония единствената защитена територия в Малешевска планина е Юдови ливади заради ендемичния растителен вид Drosera Rotundiflora (обикновена росянка и кръглолистна росянка) - месоядно растение, което може да се намери покрай езера и блата. Това растение е много рядко в Република Македония и на Балканите. Листата на росянката са подредени в базална розетка. Тясното космато стъбло дълго 1.5 – 5 см завършва с 4 – 10 мм "главичка", която на горната повърхност е гъсто покрита с червени влакна, които отделят лепкава материя. През зимата растението хибернира. Растението получава хранителни вещества, от насекоми които са привлечени от неговия светлочервен цвят и дребни влакна с капки сладка и лепкава субстанция. Среща се в повечето части на Северна Америка, на Британските острови, страните от Бенелюкс, Германия, Дания, Швейцария, Чехия, Полша, Беларус, Балтийско море, Швеция, Финландия , Исландия, южните части на Норвегия, и Гренландия. В Азия, Drosera Rotundiflora се среща в Сибир, Кавказ, и полуостров Камчатка. През последните няколко години има нарастващ интерес от любителите на природата, да видят този местен ендемит.

 

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?