МЕСТООБИТАНИЯ (ХАБИТАТИ) НА ТЕРИТОРИЯТА НА МАЛЕШЕВСКА ПЛАНИНА

 


 

 Местообитание (хабитат), представлява място, което даден организъм или група от организми обитават, в едно с всички живи и неживи фактори и условия на околната среда.
Опазването на биологичното разнообразие е в тясна връзка с опазването на природните местообитания. Тяхното съхранение гарантира в голяма степен бъдещето и на свързаните с тях видове живи организми.
Разнообразните климатични и почвени условия, спецификите на водния режим и влиянието на човека обуславят и разнообразието на местообитания представени на територията на Малешевска планина.
Хабитатното разнообразие е установено чрез литературен преглед на научни и популярни статии и теренни проучвания на територията на планината.
Идентифицирането на природните местообитания се извърши, чрез сравнение на направената екологична и флористична характеристика (характерни, диагностични видове) със съответните характеристики на местообитанията в „Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България” (Кавръкова и др. 2005) и/или „Interpretation Manual of European Habitats - EUR27”. За всички останали природни местообитания се използва Червена книга на България – том.3. Природни местообитания.
На територията на Малешевска планина установихме 33 типа местообитания. Всички попадат под защитата на Закона за защита на биологичното разнообразие в България.От тях 6 са приоритетни за опазване по Директивата за хабитатите 92/43/EEC на Европейския съюз, според която, приоритетни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния представляват, зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не, срещащи се на територия, за чието съх­ра­не­ние Европейския съюз но­си осо­бе­на от­го­вор­ност с оглед на ес­тес­т­ве­но­то им раз­п­рос­т­ра­не­ние. Тези при­ори­тет­ни типове при­род­ни мес­то­оби­та­ния са оз­на­че­ни в Приложение I на Директивата със звез­дич­ка (*). 
Всички типове хабитати установени на територията на Малешевска планина попадат и в Червената книга на България – том 3. Природни местообитания, където са поместени подробна класификация, описания, разпространение, заплахи и дейности по опазването на природните местообитания на територията на България.
Растителността на Малешевска планина, е характерна и разнообразна. Тук са представени уникални и редки, както за територията на България, така и за Европа типове природни местообитания.
Местообитанията на Дървовидна хвойна (9560 * Ендемични гори от Juniperus spp.) са едни от най-добре запазените  в България и Европа. Тук са представени и значителни за територията на България площи от прородни местообитания: 92С0 Гори от Platanus orientalis, Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera), Храсталаци от грипа (Phillyrea latifolia), Субмедитерански гариги, Балкански псевдомаквиси, Гори от воден габър (Ostrya carpinifolia), 9280 Гори от Quercus frainetto, 6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 91АА * Източни гори от космат дъб.
4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества.
На територията на Малешевска планина установихме три под-типа на местообитание 4060:
31.46 - Съобщества на връшняк (Bruckenthalia spiculifolia).
Среща се ограничено, по високите билни части на планината, в района на вр. Ильов връх (Джама).
31.4А - Ерикоидни съобщества в субалпийския пояс на планините, съставени от боровинки.
Тук основен вид е черната боровинка (Vaccinium myrtillus). Среща се по билните части на планината над селата Гореме и Горна Брезница.
31.4B - Високопланински съобщества от зановец и жълтуги.
Този под-тип местообитание представлява  съобщества на балканския зановец (Chamaecytisus absinthioides).  Те са разпространени главно по билните части на планината, близо до горната граница на гората и в обезлесени участъци по склоновете на вр. Пъстрец. Имат вторичен произход.
 
4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета.
Този тип местообитание представлява туфести съобщества от бодливи храсти, разпространени по хълмовете и планините на Мизийската зона. От двата под-типа представени на територията на България, тук се среща само под-тип:
31.782 – Мизийски съобщества от Astragalus angustifolius.
Съобщества на Astragalus angustifolius, най-често вторични, разпространени от пояса на ксеротермните дъбови гори до субалпийския пояс, по сухи скалисти и варовити терени върху хумусно-карбонатни почви, силно ерозирани с голямо съдържание на скелетен материал и излази на основната скала.
Това местообитания не е установено от нас, на терен, но се споменава в „Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България” (Кавръкова и др. 2005)  за района на село Сушица.
 
5130 Храсталаци от синя хвойна (Juniperus communis).
Съобществата на синя хвойна представляват комплексна храстово-тревна растителност, разположена върху силикатни или варовити терени. Тези съобществата са се формирали в резултат на изсичането на гори и превръщането им в планински пасища. На територията на Малешевска планина, този тип съобщества се срещат много ограничено, само по най-високите, билни части, в района на вр. Ильов връх (Джама), където формира съобщества с местообитания тип 4060 и 6230.
5210 Храсталаци от червена хвойна (Juniperus oxycedrus).
Това е едно от най-типичните за планината местообитания. Представлява храстови съобщества на червена хвойна, широко разпространени на ерозирали склонове и голи скални местообитания в ниските части на планината, докъм 800 м н.в. Най-често представляват краен етап от антропогенната деградация на ксеротермните дъбови гори. Учства в различни храстови съобщества – от келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), пърнар (Quercus coccifera), както и тревисти – садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichanthium ischaemum), валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др.
6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi.
Местообитанието заема много малки площи на открити скални субстрати, скални тераси, ръбовете на скалните каньони и ждрела. Тук преобладават пролетните едногодишни и сукулентни растения, най-често бяла тлъстига (Sedum album), лютива тлъстига (Sedum acre), испанска тлъстига (Sedum hispanicum), крехка папрат (Cystopteris fragilis), клипеола (Clypeola jonthlaspi), скален игловръх (Alyssum saxatile). Развитието му е предимно през зимата и пролетта, когато на скалите влагата е още достатъчна. На територията на Малешевска планина, този хабитат е разпространен върху площи от по няколко кв. м. на места из Кресненското дефиле, по долината на Сушичка река, по скалните брегове над Раздолска река в района на с. Добри лаки.
6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи).
Това местообитание е широко разпространено из цялата планина, до 1000-1200 м н.в. Тук, основните растителни видове са представени от високи туфести житни треви и други многогодишни тревни видове приспособени към дълги периоди на засушаване, както и храсти и ниски дървета, остатък от първичната горска растителност. В много участъци ценозите са отворени, разположени върху склонове в различна степен на ерозия. Това са основно най-ниските райони на планината, в близост до населените места. Тук основни предтставители са: садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichanthium ischaemum), коило (Stipa spp.), тревисто звездниче (Dorycnium herbaceum), обикновена мантийка (Petrorhagia prolifera), валезийска власатка (Festuca valesiaca), драка (Paliurus spina-christi), трънка (Prunus spinosa), храстовиден смин (Jasminum fruticans), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), дребна динка (Sanguisorba minor), кантабрийска поветица (Convolvulus cantabrica), мирсинитска млечка (Euphorbia myrsinites) и др. Това местообитание се смесва с местообитания от типа 6220, 5210.
В района на с. Игралище, с. Добри лаки, с. Раздол в състава на това местообитание се включват по влаголюбиви представители, характерни за така наречените ливадни степи, като: осилеста миризливка (Anthoxanthum odoratum), обикновена сълзица (Briza media), обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus), тревна звездица (Stellaria graminea), полско червеноглавче (Knautia arvensis), маргаритка (Leucanthemum vulgare), еньовче (Galium verum), дългорога гимнадениа (Gymnadenia conopsea), дървеницов салеп (Orchis coriophora), орлова папрат (Pteridium aqulinum) и др.
Това  местообитание традиционно се ползват като пасища или сенокосно.
6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea.
Това местообитание се среща често из ниските части на планината докъм 700-800 м н.в. Заема ограничени площи и на много места се използва като пасища. В него вземат участие основно топлолюбиви и сухолюбиви едногодишни житни растения - пренебрегнато диво жито (Aegilops neglecta), коленчато диво жито (Aegilops geniculata), четинест сеноклас (Cynosurus echinatus), крив псилурус (Psilurus incurvus), двуредна трахиния (Trachynia distachya), ресничеста вулпия (Vulpia ciliata), обикновена вулпия (Vulpia myuros) и др., някои средновисоки многогодишни житни треви – луковична ливадина (Poa bulbosa), троскот (Cynodon dactylon), ежова главица (Dactylis glomerata), както и много луковични и коренищни растения – див лук (Allium), кукувиче грозде (Muscari), минзухар (Crocus), мразовец (Colchicum), пчелица (Ophrys), пролетка (Romulea) и др.
Растителността не покрива плътно земната повърхност, като заема главно сухи, ерозирани места или терени с плитки почви. Активният вегетационен период за тях е през ранните пролетни месеци, докато почвите са все още относително влажни.
6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините.
Този тип местообитание се среща само по най-високите части на Малешевска планина, където в миналото, а и все още на места, се извършава паша на домашни преживни животни. Растителността се развива на сухи до умереновлажни почви. Тревната покривка е плътна и е съставена основно от видовете картъл (Nardusstricta), Обикновена полевица (Agrostis capillaris), обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus), връшняк (Bruckenthalia spiculifolia), изправен очиболец (Potentilla erecta), дакийска теменуга (Viola dacica), петниста звъника (Hypericum maculatum), къдрава плъстица (Deschampsia flexuosa), дълголистен лопен (Verbascum longifolium), както и различни храстчета и полу-храстчета като мащерка (Thymus spp.), балканския зановец (Chamaecytisus absinthioides), черна боровинка (Vaccinium myrtillus), синя хвойна (Juniperus communis) и др.
6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion.
Този тип местообитания са съставени от растителност, доминирана от високи житни и острицови треви, разположени по крайречни пясъчни тераси на р. Струма и някои нейни малки притоци на юг от гр. Кресна, докъм 300 м н.в. Характеризира се с участие на следните видове: полски пелин (Artemisia campestris), ревенска кандра (Erianthus ravennae), европейска катушка (Lycopus europaeus), тръстика (Phragmites australis), тяснолистен папур (Typha angustifolia), блатен дремник (Epipactis palustris) , ракитовица (Tamarix spp.).
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс.
Този тип  местообитание се формират по бреговете на реките и потоците и в покрайнините на горите, при наличие на висока почвена и въздушна влага.  Разделят се на два под типа:
37.7 - Влажни и нитрофилни високи тревни съобщества по водните течения и по границите на горите.
Този под-тип се срещат основно по широки, заливни брегове на реките, на сенчести места, често по границите на горите, из цялата планина. Характерни видове са: бръшлянова самобайка (Glechoma hederacea), влакнеста върбовка (Epilobium hirsutum), хибридна чобанка (Petasites hybridus), благ бъз (Aegopodium podagraria), обикновена лъжичина (Alliaria petiolata), зловонен здравец (Geranium robertianum), обикновена блатия (Lythrum salicaria), грудесто живениче (Scrophularia nodosa), обикновена коприва (Urtica dioica) и др.
37.8 - Съобщества от високи многогодишни треви в планинския и алпийския пояс:
Този под-тип се среща ограничено по високите части на планината, край извори. Характерни видове са: брястолистно орехче (Filipendula ulmaria), балканска паламида (Cirsium appendiculatum), балканска пищялка (Angelica pancicii), горска незабравка (Myosotis sylvatica), бяла чемерика (Veratrum album), червено омайниче (Geum coccineum), алпийски лапад (Rumex alpinus), блатняк (Caltha palustris) и др.
 
6520 Планински сенокосни ливади.
Планинските сенокосни ливади са вторично възникнали растителни съобщества, на мястото на унищожени букови или иглолистни гори. На територията на Малешевска планина, този тип местообитание е разпространен над 1200 м н.в., по билните части на планината и в районите на селата, Добри лаки, Клепало, Гореме. Планинските сенокосни ливади са поддържани и запазени от възстановяване на гората чрез системно косене само на отделни места, а там където косенето и пашата са преустановени се забелязва обрастване с орлова папрат (Pteridium aquilinum) и млади дървета бял бор (Pinus stlvestris).  Характерни видове за това местообитание са:
 ливадно орехче (Filipendula vulgaris), обикновено еньовче (Galium verum), сребролистен очиболец (Potentilla argentea), осилеста миризливка (Anthoxanthum odoratum), обикновена сълзица (Briza media), обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus), обикновен звездан (Lotus corniculatus), алпийска детелина (Trifolium alpestre), златиста детелина  (T. aureum), полска детелина (T. campestre), планинска детелина (T. montanum), ливадна детелина (T. pratense), пълзяща детелина (T. repens), обикновено кървавиче (Bistorta major), петниста звъника (Hypericum maculatum), обикновена звъника (H. perforatum), полско червеноглавче (Knautia arvensis), теснолистен живовляк (Plantago lanceolata), лечебна иглика (Primula elatior), лютиче (Ranunculus spp.), клопачка (Rhinanthus spp.), киселец (Rumex acetosa), козя брада (R. acetosella), ниско великденче (Veronica chamaedrys), трицветна теменуга (Viola tricolor) и др.
7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища.
Планинските торфени блата включват съобщества на ниски острици и торфени или кафяви мъхове. Това местообитание установихме само на едно място, над с. Гореме, край изворите на Горемска и Цепаревска реки, на 1500 м н.в. От характерните за това местообитание видове установихме обикновен кървавиче (Bistorta major), връшняк (Bruckenthalia spiculifolia), острица (Carex spp.), широколистна  пушица (Eriophorum latifolium), червено омайниче (Geum coccineum), изправен очиболец (Potentilla erecta), торфен мъх (Sphagnum spp.).
8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове.
Местообитание включва растителност, развиваща се по пукнатините на отвесни скални склонове в планините и предпланините. Разнообразието на растителността варира в зависимост от изложението, надморската височина, степента на порьозност на скалата. Тя е съставена от изключително разнообразни отворени скални групировки, в които участват голям брой видове: обикновено изтравниче (Asplenium trichomanes), скално виделиче (Umbilicus rupestris), изящен карамфил (Dianthus gracilis), сладка папрат (Polypodium vulgare), бял тлъстига (Sedum album), крехка папрат (Cystopteris fragilis) и др.
Този тип местообитание се среща основно из Кресненското дефиле и на отделни места в района на с. Сушица, с. Добри лаки, с. Игралище - скалите над река Лебница.
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii.
Това местообитание се среща върху открити силикатни скали в ниските и средни части на Малешевска планина. Представлява голи скални повърхнини обрастнали с едногодишни растения, ниски сукуленти, мъхове и лишеи. Развитието му е предимно през зимата и пролетта, когато на скалите влагата е още достатъчна.  Типични видове са: рунянка (Hieracium pilosella), луковична ливадина (Poa bulbosa), сребрист очиболец (Potentilla argentea), козя брада (Rumex acetosella), дребноплодна люцерна (Medicago minima), обикновена хрущялка (Scleranthus perennis), едногодишна тлъстига (Sedum annuum), голяма тлъстига (Sedum maximum), лютива тлъстига (Sedum acre), бяла тлъстига (Sedum album), изправено виделиче (Umbilicus erectus), обикновена вулпиа (Vulpia myuros).
9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum.
Този тип букови гори се среща ограничено из планината. Развивава се на бедни, често ерозирали, сухи до умерено влажни почви. Заемат както сенчести, така и слънчеви изложения. Преобладаващ дървесен вид е обикновения бук (Fagus sylvatica). Като съпътстващи дървесни видове се срещат офика (Sorbus aucuparia), трепетлика (Populus tremula), бял бор (Pinus sylvestris), обикновена ела (Abies alba), смърч (Picea abies).
Характерни видове за подлесната растителност са: луковичен зъбник (Cardamine bulbifera), къдрава плъстица (Deschampsia flexuosa), ароматно еньовче (Galium odoratum), обикновен здравец (Geranium macrorrhizum), зловонен здравец (Geranium robertianum), жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon), стенна салата (Mycelis muralis), обикновено киселиче (Oxalis acetosella), горска ливадина (Poa nemoralis), черна боровинка (Vaccinium myrtillus), лечебно великденче (Veronica officinalis), храсталачна светлика (Luzula luzuloides), горска светлика (Luzula sylvatica), гол кръстец (Cruciata glabra), горски вейник (Calamagrostis arundinacea) и др.
Това местообитание се поделя на два под типа:
Подтип 1. Типични ацидофилни букови гори – асоциация Luzulo-Fagetum.
Среща се по долината на Горно-Брезнишка река.
Подтип 2. Ацидофилни букови гори върху сипеи и каменисти терени – групировка Geranium macrorrhizum-Fagus sylvatica.
Среща се западно от село Клепало, По долината на Цепаревска река, по северните склонове на вр. Пъстрец.
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum.
Местообитанието се характеризира с доминиращо присъствие на обикновения бук (Fagus sylvatica), развиващ се на умереновлажни и влажни почви и  край реки. Това са най-разпространения вид букови гори в Малешевска планина с височинен диапазон между 800-1500 м н.в.
Характеризират се с богат и разнообразен видов състав. В по-ниските части формира смесени широколистни гори с участие на обикновен горун (Quercus dalechampii), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), обикновен габър (Carpinus betulus), планински ясен (Fraxinus excelsior), трепетлика (Populus tremula), воден габър (Ostrya carpinifolia) и рядко обикновен кестен (Castanea sativa). В по-високите части на планините букът се среща съвместно с бял бор (Pinus sylvestris), обикновена ела (Abies alba) и рядко смърч (Picea abies). Доминиращи видове в тревния етаж са ароматно еньовче (Galium odoratum), бяла съсънка (Anemone nemorosa), жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon), луковичен зъбник (Cardamine bulbifera), матруня (Aremonia agrimonioides), едноцветна бисерка (Melica uniflora), стенна салата (Mycelis muralis), горска светлика (Luzula sylvatica), малина (Rubus idaeus) и др.
По склоновете на вр Пъстрец, над с. Клепало и с. Добри лаки, по долините на Горемска и Цапаревска  реки и на малки площи покрай стръмни дерета са запазени стари букови гори с възраст над 150 години
От съществуващие подтипове на това местообитание, на територията на Малешевска планина установихме следните:
1. Типични мезофитни букови гори – асоциация Asperulo-Fagetum.
Това е най-широко разпространения подтип букови гори в планината.
2. Мезофитни букови гори върху бедни почви и със сравнително по-
нисък склоп – асоциация Festuco drymejae-Fagetum.
3. Мезофитни букови гори, преходни към асоциация Luzulo-Fagetum -
Luzula sylvatica–Fagus sylvatica.
4. Хигромезофилни и мезохигрофилни букови гори.
Може да се наблюдава по долината на Сушичка река.
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum.
Природно местообитание 9170 представлява смесени гори от обикновен габър (Carpinus betulus)  и обикновен горун (Quercus dalechampii) с участие на обикновен бук (Fagus sylvatica), между 500 - 1000 м н.в. В състава на това местообитание влизат и други дървесни въдове, в зависимост от локалните условия на средата – клен (Acer campestre), хиркански явор (A. hyrcanum), шестил (A. platanoides), череша (Prunus avium), брекиня (Sorbus torminalis), дребнолистна липа (Tilia cordarta). На места, в по ниските части от разпространението на местообитанието, горите са силно разредени и в тях навлизат редица дървесни видове от съседните местообитания, като келяв габър (Carpinusorientalis), космат дъб (Quercuspubescens), благун (Quercusfrainetto), мъждрян (Fraxinusornus). В състава на местообитанието, макар и като втори етаж, не малко участие взима и водния габър (Ostryacarpinifolia), най-вече в долините на реките и дълбоките дерета. Върху малка площ, по долината на Горемска река, участие в този тип местообитание взима и обикновения кестен (Castaneasativa). В храстовия етаж се срещат леска (Corylus avellana), глог (Crataegus monogyna), а от тревната покривка характерни видове са благ бъз (Aegopodium podagraria), луковичен зъбник (Cardamine bulbifera), разнолистна власатка (Festuca heterophylla), ароматно еньовче (Galium odoratum), едноцветна бисерка (Melica uniflora).
Този тип местообитание е разпространен основно по долината на Горно-Брезнишка река и по склонове и дерета в Крупнишкия дял на Малешевска планина.
91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae).

Природно местообитание 91E0* представлява крайречни гори от черна елша (Alnus glutinosa) разпространени основно край бреговете на реките в техните средни и горни течения. Към този тип местообитание спадат четири под типа. На територията на Малешевска планина е представен единствено подтип Крайречни гори от елши (Alnus spp.) и планински ясен (Fraxinus excelsior).
Характерни за този поттип са крайречни галерийни съобщества с основен вид черна елша (Alnus glutinosa) и участие на източният чинар (Platanus orientalis), обикновеният ясен (Fraxinus excelsior), различни видове върби, най-често трошлива върба (Salix fragilis) и бяла върба (Salix alba). Среща се по бреговете на по-големите реки - река Лебница, Цепаревска река, Горемска река, Раздолска река.
 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Природно местообитание 91M0 представляват дъбови гори, с участие на различни видове дъб, като благун (Quercus frainetto), горун (Quercus dalechampii) и в по-малка степен цер (Quercus cerris) и космат дъб (Quercus pubescens). Разпространението е основно по склоновете между 200 и 1000 м. н.в. в Крупнишкия дял на планината, в районите на селата Кърпелево, Будилци. От представените у нас подтипове за територията на планината установихме единствено подтип Субсредиземноморски (тракийски) смесени дъбови гори.
В дървесния етаж вземат участват още клен (Acer campestre), мъждрян (Fraxinus ornus), кукуч (Pistacia terebinthus), верилиев дъб (Quercus virgiliana). Под влиянието на човека, често тези местообитания са с нарушен естествен облик и засилена степен на ерозия. Характерно е кастренето на връхните клони за добив на листен фураж. В местообитанието често участва келявият габър (Carpinus orientalis), който може да образува втори дървесен етаж с височина около 3-4 m. От храстовите видове типични са храстовидна зайчина (Coronilla emerus subsp. emeroides), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), шипка (Rosa spp.), зановец (Chamaecytisus spp.), а от тревистите представители - горски късокрак (Brachypodium sylvaticum), кървав здравец (Geranium sanguineum), черно секирче (Lathyrus niger), ежова клавица (Dactylis glomerata), червена свиларка (Lychnis coronoria), стенна салата (Mycelis muralis), котешка стъпка (Clinopodium vulgare), ниско великденче (Veronica chamaedrys) и др.
91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.
Природно местообитание 91Z0 представлява гори с доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), разпространени на малки площи по високите и стръмни, десни брегове на река Струма, в северните части на Кресненски пролом. Това местообитание има мозаечно разпространение по стръмни склонове с наклон от 50-60 градуса и висока степен на ерозия. Разположен е в пояса на ксеротермните дъбови гори и често се среща съвместно с космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus  ornus), кукуч (Pistacia terebinthus). В подлеса установихме видовете бръшлян (Hedera helix), едноцветна бисерка (Melica uniflora), едроцветна звездица (Stellaria holostea), средна звездица (Stellaria media), ароматна теменуга (Viola odorata), гръцка горва (Cardamine graeca), градско омайниче (Geum urbanum).
91АА * Източни гори от космат дъб.
Природно местообитание 91AA* представлява гори от космат дъб (Quercus pubescens) разположени в ниските части на Малешевска планина, между 200-600 м н.в. Основните площи заети от това местообитание се намират около населените места и се силно антропогенно повлияни. Горите са с издънков произход, многократно изсичани в миналото. На много места в следствие на сечта, ерозията е значителна. Горите са силно разредени и в състава на фитоценозите навлизат видове от околните местообитания. Често заедно с косматия дъб могат да се наблюдават и други дървесни видове – келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), клен (Acer campestre), кукуч (Pistacia terebinthus), дървовидна хвойна (Juniperus excelsa). В храстовия етаж съществена роля има дървовиден плюскач (Colutea arborescens), кучешки дрян (Cornus sanguinea), храстовидна зайчина (Coronilla emerus subsp. еmeroides), глог (Crataegus monogyna), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), драка (Paliurus spina-christi), люляк (Syringa vulgaris), остролиста зайча сянка (Asparagus acutifolius), грипа (Phillyrea latifolia). В тревния етаж установихме червена съснка (Anemone pavonina), прешленеста зайча сянка (Asparagus verticillatus), ежова главица (Dactylis glomerata), росен (Dictamnus albus), кървав здравец (Geranium sanguineum), олимпийска звъника (Hypericum olympicum), недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum), паяковидна пчелица (Ophrys mammosa), илирийска мантийка (Petrorhagia illyrica), бодлив залист (Ruscus aculeatus), обикновено подъбиче (Teucrium chamaedrys), Набраздена мащерка (Thymus striatus), кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia rotunda) и др.
91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори.
Природно местообитание 91CA на територията на Малешевска планина, представлява гори, доминирани от бял бор (Pinussylvestis), разпространени в района на селата Клепало и Добри лаки, на 1200-1400 м н.в.. Това са естествени гори с възраст над 120 години. В подлеса им се среща основно орловата папрат (Pteridium aquilinum), черна боровинка (Vaccinium myrtillus), малина (Rubus idaeus), храсталачна светлика (Luzula luzuloides), горска млечка (Euphorbia amygdaloides), балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides), матруня (Aremonia agrimonoides), горска ягода (Fragaria vesca), гол кръстец (Cruciata glabra), влакнеста къпина (Rubus hirtus), горска ливадина (Poa nemoralis), синя хвойна (Juniperus communis) и др.
Изкуствено създадените култури от бял бор са широко разпространени из планината между 800 и 1500 м н.в.
9260 Гори от Castanea sativa.
Природно местообитание 9260 на територията на Малешевска планина представляват  изкуствено създадени горски култури от обикновен кестен (Castanea sativa) върху малки площи, разпространени между 500-1000 м н.в. Насъжденията са млади, чисти или смесени с обикновен бук (Fagus sylvatica), обикновен горун (Quercus dalechampii) и сребролистна липа (Tilia tomentosa). Установиха се по долината на Горемска река. Видовия състав на приземната покривка е характерен за  габърово-горуновите гори – стенна салата (Мycelismuralis), луковичен зъбник (Cardaminebulbifera), двулистен синчец (Scillabifolia), рехавоцветно секирче (Lathyruslaxiflorus) и др.
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.
Природно местообитание 92A0 представлява крайречни горски съобщества,  доминирани от бяла върба (Salixalba), черна топола (Populusnigra), бяла топола (Populusalba) и с участието на източен чинар (Platanus orientalis), разпространени по бреговете на река Струма. На много места местообитанието е подменено със изкуствено създадени култури от хибридни тополи, сълкъм, черен бор, сребролистна липа. Срещат се също черна елша (Alnus glutinosa), обикновен орех (Juglans regia), полски бряст (Ulmus minor). Видовия състав на приземната покривка включва - обикновено чадърче (Calystegia sepium), лепка (Galium aparine), хмел (Humulus lupulus), европейска катушка (Lycopus europaeus), водна мента (Mentha aquatica), тръстика (Phragmites australis), червено куче грозде (Solanum dulcamara), къпина (Rubus spp.), разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima), широколистен папур (Typha latifolia), обикновена блатия (Lythrum salicaria)  и др.
 
92С0 Гори от Platanus orientalis.
 
Природно местообитание 92С0 в представлява, крайречни гори от източен чинар (Platanus orientalis) по бреговете на река Струма и нейните притоци, както и по сухи дерета, до около 900 м. н.в. В дървесния етаж на съобществата се срещат черна елша (Alnus glutinosa), обикновен орех (Juglans regia), бяла върба (Salix alba), обикновен бук (Fagus sylvatica), а по долината на Горнобрезнишка река и воден габър (Ostrya carpinifolia). Приземната покривка е съствена от благ бъз (Aegopodium podagraria), обикновена лъжичина (Alliaria petiolata), лечебна маточина (Melissa officinalis), луковичен зъбник (Cardamine bulbifera), гръцка горва (Cardamine graeca), брашлянолистна циклама (Cyclamen hederifolium), ежова главица (Dactylis glomerata), бръшлян (Hedera helix), жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon), матруня (Aremonia agrimonoides), черно изтравниче (Asplenium adiantum-nigrum), женска папрат (Athyrium filix-femina),  лечебна разваленка (Parietaria erecta), коприва (Urtica dioica) и др.
Чинаровите съобщестава от поречието на Горнобрезнишка река са едни от най-представителните за България. За тяхното опазване са обявени защитена местност „Естествено находище на чинар – Буйна” и „Естествено находище на чинар – Кучкарника”, където са съхранени чинарови популации с възраст над 300 години.
92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae).
Местообитанието се характеризира  с  обраствания от разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima) и четиритичинкова ракитовица (Tamarix tetrandra), върху крайречни пясъчни и чакълести брегове, предимно в най-широките части на Струмска долина и устията на притоците на р. Струма. Разпространени са на малки групи от единични до няколко десетки индивида, както самостоятелно така и съвместно с растителност от местообитания 6420 и 92A0.
9560 * Ендемични гори от Juniperus spp.
Природно местообитание 9560* в представлява горски съобщества с доминиране или съдоминиране на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) разпространени в ниските части на Кресненското дефиле, по склоновете на Малашевска планина в района на гр. Кресна, село Сливница, между 200-600 м. н.в. Съобществата на дървовидната хвойна са силно разредени, като в свободните пространства се настаняват редица дървесни видове като космат дъб (Quercuspubescens), благун (Quercusfrainetto), келяв габър (Carpinusorientalis), мъждрян (Fraxinusornus), кукуч (Pistacia terebinthus) и южна копривка (Celtisaustralis). Най-представителните съобществата се намират в резерват “Тисата” и ЗМ „Моравска”. Пак там са установени и най-възрастните екземпляри на дървовидната хвойна и малки групи дървета във фаза на старост. Местообитание 9560* се намира под силен антропогенен натиск. Отрицателно влияние оказват изведени в миналото сечи, пожарите, пашата и отъпкването от домашни животни, в следствие на които ерозията на много места е силна, с излаз на основна скала и липса на подлесна растителност. На много места, освободени от дървесна растителност, се настаняват храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus), като процеса е най-силен в районите в близост до град Кресна и околните села. Сравнително нарядко само в най-ниските части се срещат и дървовиден плюскач (Colutea arborescens) и  бял озирис (Osyris alba). Видовия състав е много богат и включва много средиземноморски и ендемични таксони. Тревният етаж е много добре развит и се отличава с много голямо разнообразие – жълт равнец (Achillea clypeolata), остролиста зайча сянка (Asparagus acutifolius), черна садина (Chrysopogon gryllus),  лечебна пресечка (Cnicus benedictus), кантабрийска поветица (Convolvulus cantabrica), четинест сеноклас (Cynosurus echinatus), изящен карамфил (Dianthus gracilis), ветрогон (Eryngium campestre), мирсинитска млечка (Euphorbia myrsinites), татарска змийска трева (Goniolimon tataricum), олимпийска звъника (Hypericum olympicum), храстовиден смин (Jasminum fruticans), дамаска челебитка (Nigella damascenа), бяло подъбиче (Teucrium polium), мащерка (Thymus spp.), дребна динка (Sanguisorba minor), драка (Paliurus spina-christi), грипа (Phillyrea latifolia), гръцка тимотейка (Phleum graecum) и др.
9280 Гори от Quercus frainetto.
В това местообитание доминираща роля има благуна (Quercus frainetto), а характерни видове са обикновен бук (Fagus sylvatica), зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora), лечебна иглика (Primula veris), горска ягода (Fragaria vesca).
Местообитанието не е включено в Ръководство за определяне на мес­тообитанията от европейска значимост в България (Кавръкова и др. 2009), но се споменава в изследвания на Гогушев (2010) и Димитров (2012) за територията на резерват „Соколата”.
Гори от воден габър (Ostrya carpinifolia)
Доминираща роля в този тип местообитание се заема водният габър (Ostrya carpinifolia). Развива се по каменисти стръмни склонове, край реки и влажни дерета в близост до с. Горна Брезница и по долината на Сушичка река, до към 1000 м. н.в. Често в състава на това местообитание, участват и други дървесни видове: Carpinus betulus, Fraxinus excelsior,  Platanus orientalis, Fagus sylvatica, Quercus dalechampii. В подлесната покривка са разпространени бръшлян (Hedera helix), многогодишен пролез (Mercurialis perennis), сладка папрат (Polypodium vulgare), обикновен брей (Tamus communis) и др.
Балкански псевдомаквиси
Местообитанието се представлява от 0,5–3 m високи ксеротермни, смесени храсталаци от средиземноморски и субсредиземноморски ксерофилни листопадни и вечнозелени храсти и ниски дървета. Срещат в условията на преходно-средиземноморски климат, в пояса на ксеротермните дъбови гори, в ниските части на планината, из Кресненското дефиле. Псевдомаквисите са най-често деградирали съобщества на храстовидни по форма дъбове, формирали се след изсичане, опожаряване и изпасване от селскостопанските животни. Най-често няма ясно изразени едификатори и доминанти. В смесените съобщества участват както вечнозелени смокиня (Ficus carica), дървовидна хвойна (Juniperus excelsa), червена хвойна (J. oxycedrus), грипа (Phillyrea latifolia), пърнар (Quercus coccifera), така и листопадни Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Prunus spinosa, Celtis australis, Quercus frainetto, Quercus pubescens, Rhus coriaria. В състава на псевдомаквисите се срещат още следните храсти: Бадем на Делипавлов, вебиев бадем (Amygdalusxdelipavlovii), Asparagus acutifolius, Colutea arborescens, Coronilla emerus subps. еmeroides, етруски нокът (Lonicera etrusca), Syringa vulgaris, а от тревистите растения – червена съсънка (Anemone pavonina), коило (Stipa bromoides), белизма (Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, валезийска власатка (Festuca valesiaca), Nigella damascena, Poa bulbosa, крив псилурус (Psilurus incurvus) и др.
Субмедитерански гариги
Местообитанието представлява ниски (0,3–1 m) склерофилни отворени храстови съобщества от средиземноморски тип, доминирани от памуклийка (Сistus incanus). Те са една от крайните степени на деградация на смесените ксеротермни дъбови гори и псевдомаквисите в райони с преходно-средиземноморски климат. Срещат се в ниските части на планината, върху равни терени или склонове с лек наклон (5–10°) – с. Горна Крушица, с Каменица, с. Вълково, с. Палат. Развиват се по периферия на разредени гори от космат дъб (Quercus pubescens), благун (Quercus frainetto) или формират храстови комплекси със склерофилни храсталаци, като червена хвойна (Juniperus oxycedrus), драка (Paliurus spina-christi), грипа (Phillyrea latifolia), пърнар (Quercus coccifera) и др.
Храсталаци от грипа (Phillyrea latifolia)
Местообитанието представлява реликтни вечнозелени твърдолистни храсталаци с доминиране на грипа (Phillyrea latifolia), които се отнасят към средиземноморския тип растителност. Грипата е вечнозелен храст или ниско дърво (от 1 до 5–6 m) с дребни кожести твърди листа. Вертикалният диапазон на разпространение е до 500 м. н.в. Може да се наблюдава в района между селата Каменица и Сливница, както и на места около с. Горна Брезница. Преобладаваща част от фитоценозите на грипата са възникнали вторично (вследствие на изсичане, паша, пожари), на мястото на ксеротермни горски, главно дъбови съобщества. В изграждането на фитоценозите от грипа участват Acer campestre, Asparagus acutifolius, Carpinus orientalis, Celtis australis, Cistus incanus, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Juniperus excelsa, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus pubescens, Quercus frainetto, Quercus virgiliana, Rhus coriaria, Ruscus aculeatus и тревни видове като Stipa bromoides, Cyclamen hederifolium, Euphorbia myrsinites, Dichanthium ischaemum, Chrysopogon gryllus, и др.
Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera)
Местообитанието представлява вечнозелени твърдолистни храсталаци и ниски гори (псевдомаквиси) с преобладаване на пърнар (Quercus coccifera), принадлежащи към средиземноморския тип растителност. Пърнарът е типично вечнозелено дърво или храст с кожести твърди бодливи листа. Среща се в района на село Каменица. Физиономично съобществата му имат храсталачен изглед. Видовият състав на фитоценозите е богат. В тяхното изграждане, освен пърнара, участват дървета като Carpinus orientalis, Celtis australis, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus pubescens. От храстите по-често се срещат Juniperus oxycedrus, храсти - Asparagus acutifolius, Colutea arborescens, Coronilla emerus subsp. emeroides, Jasminum fruticans, Paliurus spina-christi, и по-рядко Cistus incanus, Ficus carica, Phillyrea latifolia и др. Характерни видове за тревната покривка са Clinopodium vulgare, Cyclamen hederifolium, Cynosurus echinatus, Dactylis glomerata, двъредна трахиния (Trachynia distachya), багрилна айважива (Alkanna tinctoria), полски пелин (Artemisia campestris), Nigella damascena и др.
 

 

 

 

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?