Община Кресна
Село Будилци
Малкото село Будилци се намира в община Кресна, в източното подножие на Малешевска планина. Най-близкото населено място до него е село Сливница. Селото заема площ от 12.816kmи е разположено на надморска височина от 500-699 м. В края на 19 век Будилци е малко българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будилца (Boudiltsa) е посочено като село в Мелнишка каза с 38 домакинства и 80 жители мюсюлмани.

Село Горна Брезница
Село Горна Брезница се намира в община Кресна, само на три километра от град Кресна, през който минава главен път Е-79. До 1971 година селото е носело името Брезница, но по-късно е било преименувано. Забележителности около селото са  местността „Илин Чешма“, където се намира параклисът "Свети Пророк Илия". Всяка година на 20 юли там се прави курбан, а на 2 август е съборът на селото. Горна Брезница може да се похвали със собствен футболен отбор, който се нарича „Балкан“. Отборът играе своите домакински мачове на стадион "Буйна Парк", който се намира в края на селото. Площта на селото е 68.023km2 и се намира на надморска височина от 300 – 499 м. Населението на Горна Брезница наброява приблизително 700 души.
Град Кресна
Кресна е единственият град в едноименната община и част от него се намира в Малешевска планина. Населението на града е 4600 (а самата община е населявана от 7560 души). Кресна е разположен от двете страни на главен път Е-79 и преминаващите могат да видят малко преди града паметника на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). Друга интересна забележителност около града са пясъчните сипеи Мело, издигащи се на изток- североизток. По долината на Брезнишка река, в близост до града, се намират едни от най-старите вековни чинари у нас. Площта на града е 56,467 km² и се намира на надморска височина – 169 м.
Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин, което е признато за гарово селище без административен акт през 1934 г. През 1959 г. към Гара Пирин е присъединена м. Крива ливада с Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. С Указ № 1582/обн. 29.09.1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес.
Село Сливница
Село Сливница е разположено в община Кресна, във високите части на Малешевска планина. На изток землището на селото е оградено от минаващата река Струма, от север от река Добромирска, от запад от границата с Република Македония и от юг от Сульово дере. Площта на селото е  7,471 км2, разположено е на надморска височина от 100-199 м. Населението на Сливница наброява около 580 души.    
 
 
Община Сандански

Село Вълково
Вълково е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, близо до подножието на Малешевска планина. Площта, която заема селото е 3.844km2 и се намира на надморска височина от 100-199 м. Населението на селото е приблизително 350 души. В края на 19 в. селото е носело името Вуксан или Въксан, както се среща в някои летописи, и е било малко турско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Въксeн (Vëksen) е посочено като село в Мелнишка каза с 16 домакинства и 38 жители мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов, през 1900 г. в селото живеят 40 българи и 190 турци. През 1921 г. там се заселват македонски българи – бежанци и преселници от Беломорска Македония. През 1931 името на селото се сменя от Вуксан на Вълково и е обявено за самостоятелно село.
Село Кръстилци
Кръстилци е село, намиращо се в Югозападен регион на община Сандански. Разположено е в планински район в историко-географската област Каршияка. Селото се намира в източните склонове на Малешевската планина на 500 – 699 метра надморска височина. Кръстилци закача най-крайните части на Огражден планина (1744м), която представлява част от западната ни граница с Македония. Площта на селото е 22.911km2. Климатът на селото е континентално планински с изразено влияние от Средиземноморието. Водните течение имат непостоянен режим и през летните месеци пресъхват. Флората е съставена главно от зимен дъб, благун, цер, космат дъб, бук, а фауната от диви прасета, диви зайци, сърни, вълци, лисици. В миналото тези райони са спадали към граничните части на България, те са били забранени за посещение, освен за тези, които са успели да си извадят специално разрешение. Днес те са се запазили  и са недокоснати от човешката дейност. В близост до селото се намира връх Свети Спас (800 метра), на който според местни легенди върху скала са отбелязани стъпките на Крали Марковия кон. На самия връх има параклис и два големи железни кръста.
Село Струма
Струма е малко село в община Сандански. Площта му е 7.519 km2, на надморска височина 100-199 м. Жителите на селото наброяват 580 жители. Село Струма възниква на днешното си място в резултат на миграция на отделни жители на село Кръстилци, които са решили да използват плодородните, макар и малки по размер земеделски площи по поречието на река Струма и река Лебница. Този миграционен процес се засилва през първата половина и средата на 20-ти век.
 

Община Симитли
Село Крупник
Крупник се намира в община Симитли. Площта му е 35.412km2 и е разположено на надморска височина от 300-499 м. Крупник е едно от големите селища в района, населението му към 2012 г. е около 2300 души.  Селото се намира в северните планински склонове на Малешевска планина, от западната страна по поречието на река Струма, преди тя да навлезе в Кресненския пролом. Ежегоден събор в селото се провежда на Архангеловден в чест на патрона на храма „Свети Архангел Михаил“, а през август се провежда младежки събор. Селото е известно с Крупнишкото евангелие - среднобългарски писмен паметник от началото на 16 в. То съдържа 357 листа с текста на четирите евангелия, предисловията на Теофилакт Български, кратък месецослов и таблици за разпределението на евангелските четива през годината, написани с красив кирилски уставен шрифт. Дарено през 1577 година от крупнишкия митрополит Йоасаф на Рилския манастир, където се съхранява. Това, и факта, че на мястото е действала Крупнишката епархия (днес нейн наследник най-вероятно е Дупнишката епархия) е доказателство, че в миналото селото е имало богат духовен живот.
Село Полена
Полена е село в община Симитли. Намира се в планински район, който е стопански добре усвоен. Покрай него минава Сушичката река (течаща през с. Сушица на запад от Полена). Съседства със с. Крупник и с. Черниче на изток.  Площта на селото е 18.891km2, а населението наброява 790 души. Надморската му височина е 300-499 м. Намира се съвсем близо до град Симитли.
Село Сушица
Село Сушица се намира в община Симитли. Селото се намира в планински район. Площта му е 62.037 km2, разположено е на надморска височина 500-699 м. Населението му е 93 жители. В края на 19 век Сушица е голямо българско село, числящо се към Горноджумайската каза на Серския санджак. Към 1900 година, според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на селото наброява общо 650 души, всички християни.
Община Струмяни

Село Велющец
Велющец се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Село Велющец се намира в планински район, в полите на Малешевска планина. Разположен е на площ от  13.554 km2 и на надморска височина от 746 м. Жителите на селото са едва 11. Велющец привлича със типичния Огражденско-малешевски стил. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велюшица (Vélouchitsa) е посочено като село с 52 домакинства и 150 жители българи.
Село Вракуповица
Вракуповица е село в община Струмяни, Област Благоевград. Площта, която заема е 6.658km2 и се намира на надморска височина 826 м. Жителите му са 30 души. Както село Велющец, така и това село има интересна архитектура.  В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вракуповица (Vrakoupovitza) е посочено като село с 27 домакинства и 90 жители българи.
Село Гореме
Гореме е село в община Струмяни. Селото се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Разположено е на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина от около 700 м. Климатът му е преходносредиземноморски с планинско влияние. През землището на селото текат Цапаревска река и нейният приток Горемска река. В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на 12 и първата половина на 13 век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Църквата на селото „Свети.Димитър“ е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с 2 „слънца“ върху централния таван, рисуваният иконостас. Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено.
Село Горна Крушица
Горна Крушица се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Село Горна Крушица се намира в долината на Струма, на около 1 км западно от реката, в подножието на Малешевската планина. На север от селото е село Сливница, а на юг — Каменица. Площта на селото е 19.644km2. То се намира на надморска височина от 540 м. Населението му е 86 жители. Чрез асфалтиран, но силно изронен път Горна Крушица е свързана с град Кресна и село Струмяни, което е общинският център. На сегашното си място Горна Крушица е построена през 1958-1962 г. Преди това селото се е намирало на около 7 км западно от сегашното селище в Малешевската планина.
Село Горна Рибница
Горна Рибница се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Селото се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина, на надморска височина около 800 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Площта на селото е 17,345 km². Населението му е 10 души. Горна Рибница възниква в началото на 18 век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. През Възраждането Горна Рибница е малко селище с изцяло българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. Горна Рибница е освободено от османско иго през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-Одринското въстание. След войните от 1912-1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959–1970 главно към градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.
Село Добри Лаки
Добри Лаки е село в община Струмяни, Област Благоевград. Разположено в подножието на Малешевска планина, в историко-географската област Каршияка. Това малко и китно селце разполага с богата природа. Площта му е 26.79km2 и се намира на надморска височина от 1027 м. Има 235 жители. Селото се намира на 34 км от общинския център Струмяни. Най-близкото населено място е Клепало на 7 км.
През 19 век Добри лаки е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак.
Един от най-големите и значими празници е местният събор, който се провежда ежегодно на празника Света Троица. Жителите се събират, за да се веселят и празнуват със семействата си.
Село Драката
Драката е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Драката се намира в подножието на Малешевска планина. Площта му е 2.797km2. Намира се на надморска височина 154 м. Населението му е около 180 души. Край селото минава река Струма.
Село Игралище
Игралище е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Игралище е разположено в югоизточните склонове на Малешевска планина, на 900м надморска височина. Площта му е 26.174km2. Селото има население от 310 жители. До 1956 година името на селото е Игралища. Намира се на 20 км. западно от град Сандански и е свързано с асфалтов път с общинския център и града.  Мястото е ценно заради наличието на много извори на вода – около 10-15. Климатът е планински, с кристално чист въздух,  а земята  е плодородна. Флората е представена глоавно от дъбови и букови гори, иглолистни - залесени в началото на 1946 г. Близо до селото се намира резерват „Соколата”, който разполага с вековни дъбови и букови гори, както и с новозалесени борови и кестенови. Виреят почти всички видове овощни дървета, а почти всяко семейство там отглежда лозя за направата на вино. За установяването на селото има няколко версии, като една от тях, най-достоверната е, че е създадено от славянските племена струмици и стримонци, когато са дошли по течението на река Струма през VI в. и са открили в Малешевската планина подходящи условия за развитие на скотовъдство.
Село Каменица
Каменица е село в община Струмяни, Област Благоевград. Селото се намира в планински район, в полите на Малешевска планина. Намира се на надморска височина около 100-199 м. Площта на селото е 7.485km2, а населението наброява 127 души. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каменица (Kamеnitsa) е посочено като село с 16 домакинства и 40 жители мюсюлмани. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Каменица, Петричка каза, живеят 220 турци.
Село Клепало
Клепало е село в община Струмяни, област Благоевград. Селото е разположено в Малешевската планина. Площта му е 9.882km2, а надморската му височина е 1053 м. Намира се в непосредствена близост до границата с Република Македония. Най-близкият македонски град до селото е Берово. Има път от село Микрево до село Клепало, но той е в тежко състояние.  В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Клепала (Klépala) е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи. През 2013 населението е приблизително 30 жители,а някога са били 500. Местният събор се провежда на Петровден, в чест на патрона на църквата "Св.Петър и Павел“.
Село Колибите
Колибите е село в община Струмяни, област Благоевград. Селото се намира в планински район, в полите на Малешевска планина. Площта му е 8.91km2 и се намира на надморска височина от 943 м. Населението на Колибите е само 13 души. Съборът на селото е на 15 август - Голяма Богородица. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Колибите (Kolibité) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи.
Село Кърпелево
Кърпелево е село в община Струмяни, област Благоевград. Селото се намира в Малешевската планина, на надморска височина от 618 м. Землището на селото е с площ 14,465 km². Населението му е 27 (ГРАО, 2013-06-15). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърпел (Kërpel) е посочено като село с 38 домакинства и 110 българи.
Село Махалата
Махалата е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Махалата е разположено в Югоизточните склонове на Малешевската планина и отстои на 26 километра от град Сандански. Площта на селото е 12,463 km² и се намира на надморска височина 821 м. Името Махалата идва от пръснатите в миналото колиби в района, които с течение на времето са образували една голяма махала. Няма писмени документи, които с точност да покажат кога възниква селото. Намерените останки от глинени съдове обаче говорят за наличието на живот в този край още в древността. По време на Кресненското въстание през 1878 г. Махалата е опожарена от турските части, а част от жителите ѝ са избити. По-късно селото се възстановява. В средата на ХХ в. селището е било най-многобройно - около 500 жители. Днес населението е 42 души. Близо до селото е имало стар манастир и стара черква, според народното предание. Не е известно кога са построени. През 1920 година започва строежът на черквата „Свети Димитър“, която е осветена през 1926 г. Десетки години по-късно черквата обаче се разпада и служенето в нея се прекъсва. В края на ХХ в. населението изгражда нова черква, която приема името на старата - „Свети Димитър“. Всяка година на празника Възкресение Господне, североизточно от селото, се организира селски събор.
Село Микрево
Микрево е село в община Струмяни, област Благоевград. Намира се в планински район. Разположено е западно от село Струмяни. Отстои на 11 км от град Сандански и 33 км от Кулата. Столицата София се намира северно от селото на 145 км. През Микрево минава Цапаревската река, а река Струма преминава в близост до него. Климатът е приятен, като лятото е горещо, а зимата мека и умерено студена. Площта на селото е 18.218km2. Намира се на надморска височина 128 м. Жителите му наброяват 2 356 през 2013 г. Над селото има бункери, останали от Втората Световна война. Има тунели, които водят до съседните села Струмяни и Каменица, където хората са се криели от атаките. Дори тунелът към Струмяни минава под р. Струма. След края на войната тунелите били зазидани. В село Микрево се провежда Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“. Фестивалът започва през 2003 г и има голямо популярност сред балканските певци и танцови състави. Идват много чуждестранни гости.
Село Никудин
Никудин е село в община Струмяни, област Благоевград. Никудин се намира в историко-географската област Каршияка, на 37 километра от Струмяни и на 25 километра от Сандански. Селото е разположено на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, която служи за граница между планините Огражден и Малешевска планина. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото. Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината. Селото е електрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. През 1990 година, поради обезлюдяването на селото, училището е закрито.
Село Палат
Палат е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Палат се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка. Селото се намира на 11 километра западно от град Сандански и на 9 километра югозападно от общинския център Струмяни в източните склонове на Малашевската планина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Землището на Палат е богато на подпочвени водни ресурси. Селището е разположено свободно и разпръснато върху стръмните голи брегове на две малки дерета. В Палат през 2012 г. живеят 51 постоянни жители. Естественият релеф на терена и разположението на сградите очертават три големи групи, които, макар и сравнително разредени, визуално се възприемат като оформени ансамбли. Това са трите махали на селото: Вароша на южния скат на деретата, разположена източно и южно от църквата, която й служи като организиращ акцент и естествен възел на пътеките; Долна махала - в източната част на селото и по северния скат на по-голямото дере; Горна махала - непосредствено продължение на Долна махала, разположено по-високо вследствие на природната конфигурация на терена. Жилищният фонд на селото наброява около 70 къщи, от които 3 по-нови - от масивен тухлен градеж и с архитектурни форми, отличаващи се от характерната за селото архитектура. От старите къщи няколко са частично или по-чувствително преустроени чрез замяна на старата видима каменна зидария с тухлена (белосана или видима) и чрез подмяна на прозорци. Поради минималния брой ново строителство общият архитектурен облик на селото е запазил и до днес старинния си вид. По-голямата част от къщите са строени в края на ХІХ - началото на ХХ век. Забележително е, че дори новите къщи подчертано запазват кубичните обеми и плановото решение на традиционната за селото архитектура. Независимо от лошото им техническо състояние и несъответствието им на съвременните хигиенни норми, къщите в село Палат имат огромна културно-историческа стойност. В околностите на село Палат се намира Пашовият дъб - на над 600 години, обявен за защитен със заповед на Комитета за опазване на природната среда от 7 май 1982. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Димитър“, обявена за архитектурен и художествен паметник на културата. Жителите на селото са православни християни. Всяка година на празника Свети Панталеймон на 26 юли се прави събор. Ежегодно се празнува и събор на Спасов ден в местността Палатски връх.  Селото има чиста природа, каменен водопад, около който са наредени множество липови дървета.
Село Раздол
Раздол е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Раздол се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка. Разположено е в източните склонове на Малешевската планина.  Площта му е 13,077 km²  и се намира на надморска височина 1135 м. Населението му е 205 жители. През 19 век Раздол е малко, чисто българско село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак.В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Раздол (Razdol) е посочено като село с 30 домакинства и 100 жители българи.
Село Седелец
Седелец е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Седелец се намира в планински район. Площта му е 13,059 km². Разположена е на надморска височина от 821 м. През 2013 г. жителите му са 29 души. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сиедец (Siédets) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи. При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Село Цапарево
Цапарево е село в община Струмяни, област Благоевград. Село Цапарево се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Площта на селото е 28,49 km². Намира се на надморска височина от 700-1100 м. Жителите му са 167 души през 2013 г. През 19 век Цапарево е чисто българско село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Цапарево (Tsaparévo) е посочено като село със 92 домакинства със 320 жители българи.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?