Голям подковонос
Rhinolophus ferrumequinum
 
Природозащитен статус:
Червен списъкна застрашените видовена IUCN:
Нисък риск / Незастрашен
Бонска конвенция (Eurobats) 
 
Опазване:
Основна заплаха за вида е разделянето и изолирането на местообитанията, смяната на режима на управление на горите и селскостопанските площи, липсата на насекоми, заради употребата на пестициди, обезлесяването, безпокойството от туристи и загубата на подземни местообитания. Популациите трябва да се наблюдават и всяка промяна в ръста им да се записва. Местообитанията им трябва да се опазват.
 
Разпространение:
Видът е широкоразпространен в Палеарктика, срещайки се от Северна Африка и Южна Европа през Югозападна Азия, Кавказ, Иран, Афганистан, Пакистан и Хималаите до Югоизточен Китай, Корея, Япония. Среща се на надморска височина от 800 м, но може да се види и на 3000 м надм. в. в Кавказ, в зависимост от местата за нощуване и влажността.
 
Морфология и биология:
Неговият отличителен белег - носът му във форма на подкова, му помага да използва ултразвук за ориентиране. Големият подковонос прилеп е с дължина между 57 и 71 мм, дължина на опашката 35-43 мм и размах на крилете 350-400 мм. Козината на този вид е мека и пухкава, като основата на косъма е светло сива, гръбната област е сивкаво-кафява, а коремната – сивкаво-бяла. Младите индивиди имат по-пепеливо сива козина. Ципите по крилете и ушите са светло сиво-кафеникави. Прилепът тежи около 30 грама. През зимата прилепите зимуват в пещерите, изоставени мини или други подземни места. Женските обикновено раждат след като навършат 4 години. Малките се раждат  в периода от юни до юли. Всеки прилеп има само по едно малко, които отварят очите си на четвъртия ден, способни са да летят на 3 седмици и стават независими след 7-8 седмици. Фалшивите зърна на женските прилепи, към които се придържат новородените прилепи след раждането, не са напълно развити и това става след първото раждане.
 
Местообитания:
Големият подковонос прилеп живее в топли региони в отворени дървесни площи или храсти, край езера със застояла вода, варовити местности или човешки селища. Видът обитава главно къщи на север и пещери на юг. В планините, гнездата често са на надм. височина от 800 м. Използват летните и зимните си леговища, връщайки се всяка година на същото място.  Други местообитания на вида са гори с треви и поляни, овощни градини, стари дървета с дупки, пасища, живи плетове и т.н.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?