Малък подковонос
Rhinolophus hipposideros


Природозащитен статус:
Червен списъкна застрашените видовена IUCN:
Слабо засегнат (LC) - Незастрашен
Бонска конвенция (Eurobats) 
 
Опазване:
Заплахите включват смущения и загуба на подземни местообитания и тавани (превръщане на тавански помещения в човешки зони за живеене), интензификация на земеделието, фрагментация и изолиране на местообитания, както и употребата на пестициди в селскостопански райони. Препоръчителните мерки за опазване включват защитени места за нощуване, пещери за зимуване и хранителни хабитати.
 
Разпространение:
Широко разпространен вид в Западна и Централна Палеарктика. Среща се във всички европейски страни (включително и островите) от региона на Средиземно море, Мароко, Алжир, Тунис и източната част на Синай (Египет); също и в Източна Африка. Също регистриран в Анадола и страните от Леванта. Среща се до 2000 м. надм. в.
 
Морфология и биология:
Един от най-малките прилепи в света, с тегло само от 5 до 9 грама, с размах на крилете 192-254 mm и дължина на тялото 35-45 mm. Той има силни крака, които използва, за да се захване за скали и клони и има добро зрение въпреки малките си очи. Подобно на повечето прилепи, подковоносите живеят в колонии и ловуват плячката си чрез ехолокация, излъчват ултразвук. Основата на козината му, която е мека и пухкава, е светло сива на цвят, гръбната част е опушено кафява а вентралната страна - сива, с изключение на младите прилепи, които са изцяло тъмно сиви. Ушите и мембраните на крилата са светло сиво - кафяви. Когато ловуват те са бързи и пъргави, често летят на пет метра от земята, като избягват контакт с храсти. Подковоносът яде малки насекоми, криещи се под камъни и клони. Сред любимите им видове плячка са мухи, молци и паяци. Чифтосват се през есента. Женските раждат едно малко, обикновено между средата на юни и началото на юли. Малките тежат около 1,8 грама при раждането, отварят очи след около 10 дни и стават независими на шест до седем-седмична възраст. Прилепите спят зимен сън (най-често в пещери, мини, мазета и т.н.).
 
Местообитания:
Храни се близо до земята в рамките на и по краищата на широколистни листопадни гори, крайречна растителност, средиземноморски и субсредиземноморски храстови съобщества. Храни се предимно с комари и молци. Летни убежища (колонии за размножаване): естествени и изкуствени подземни обекти в южната част, тавански помещения и сгради в северната част. Зима: зимува в подземни обекти (включително изби, малки пещери и дупки).

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?