Осояд
Pernis apivorus
 
Природозащитен статус:
Червен списъкна застрашените видовена IUCN:
Нисък риск (LC) – Незастрашен. Не спада към категорията с висок риск.
 
Опазване:
Голяма опасност за този вид е разрушаването на природната тревна растителност в гористи местности. Популациите са намалели в резултат на изчезването на растения, които видът яде. Допълнително, тяхното изчезване е повлияно и от антропогенното замърсяване на местообитанията и климатичните промени.
 
Разпространение:
Осоядът е лятна миграторна птица, живееща в Европа и Западна Азия, зимуваща в Тропическа Африка. Среща се в голям обхват от хабитати, но главно в гористи местности и екзотични плантации.
 
Морфология и биология:
Pernis apivorus е около 52-60 см дълъг, с размах на крилете – 135-150 см. Има дълъг врат с малка глава и се извисява като прави крилете си статични и плоски. Обикновено, има тесни, тъмни линии по крилата и широка тъмна ивица по опашката. Мъжките и женските се различават по оперението, което е необичайно за големите хищни птици. Мъжкият има синкаво-сива глава, докато при женските главата е кафява. Женските са малко по-големи и по-тъмни от мъжките.
Държат крилата си успоредни на тялото, като върховете на крилата са хоризонтални, а понякога сочат надолу. Главата стърчи нагоре с лека извивка  и при някои индивиди гръдният кош изглежда много изпъкнал.  Изпъкналият гръден кош най-често се вижда добре при полет.
 
Местообитания:
Осоядът гнезди в гористи местности и е почти незабележим, освен през пролетта, когато брачните му ритуали включват пляскане с криле. Храни се главно с ларви, оси и стършели, макар че не избягва и малки бозайници, влечуги и птици. Осоядът е единственият познат хищник, който ловува азиатския гигантски стършел. Смята се, че осоядът има химическо вещество, което го предпазва от ужилвания.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?