Сив кълвач

Природозащитен статус:

Червен списък на затрашените видове на IUCN

Слабо засегнат (LC) – Незастрашен.
 
Опазване:
Загубата на подходящи местообитания за хранене и гнездене се смята за най-важна причина за спада в популациите на вида, а съществуващите местообитания са застрашени също така и от урбанизацията. Смята се също, че намаляването на насекомите, причинено от климатични условия, употребата на пестициди и обезлесяването са други фактори, водещи до спад. Природозащитните мерки трябва да се фокусират върху природните резервати, където техниките за управление са в полза на видовете, както и се използват за създаване на нови местообитания и насърчаване на добри практики за управление на горите и селскостопанските системи.
 
Разпространение:
Евразия
 
Морфология и биология:
Сивият кълвач (Picus canus) e евразийски представител на семейство Piciformes. Неговото оперение много прилича на това на неговия близък родственик – европейския зелен кълвач. Той има зелени горни пера и бледо сиви долни пера, както и жълта опашка.  Главата му е сива с черен „мустак”, мъжкият има червена корона на главата си.  Сивият кълвач притежава по-къс и по-тънък врат и леко по-кръгла глава от  зеления кълвач. Дълъг е 25-28 см и тежи 130-180 грама. Сивият кълвач живее в широколистни и смесени гори. Гнезди през май и снася 5 до 10 яйца, които се отглеждат и от двамата родители. Малките се излюпват след 15-17 дни и се научават да летят в рамките на 4 седмици.
През лятото, видът се храни с личинки, ларви на бръмбари и други насекоми. През зимата се храни със семена, а понякога достига и до градини.
 
Местообитания:
Гнезди в няколко съвсем различни местообитания, например блата и гори, край реки и езера с изобилие от насекоми, прогнили широколистни гори, в отворени и паркови широколистни гори, в отворени гористи местности в по-високите части на планината (най-често до 600 м, рядко повече).

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?