ФЛОРА

 

Във флористично отношение, България се поделя на 20 флористични райони, в два от които попада Малешевска планина. Това са флористичните райони Струмска долина и Западни гранични планини. Границите между двата района, не е съвсем ясна, особено ако се има предвид силното антропогенно въздействие, което се забелязва в ниските части на планината. Общо взето може да се смята, че границата на флористичен район Струмска долина, се изкачва до към 800-1000 м н.в., границата до която достига и по-значителната част от представителите на  средиземноморския и преходносредиземноморски флорен елемент. Такива видове са източния чинар, дървовидна хвойна, червена хвойна, пърнар, кукуч, грипа, космат дъб, келяв габър, бодлив залист, храстовидна зайчина и др. В частта от Малешевска планина попадаща във флористичен район Западни гранични планини, над 1000 м н.в., преобладават средноевропейските видове бук, габър, шипка, леска, съснка, лютичета, бръшлян и др.

На територията на Малешевска планина, няма ясна изразена поясност. На много места коренните растителни съобщества са унищожени и са заменени от обработваеми площи, пасища, или дървесни култури. В ниския пояс, до 500-600 м н.в. преобладават тревни фитоценози доминирани от белизма, грапав тениатерум, луковична ливадина, крив псилурус, двуредна трахиния, коленчато диво жито, ресничеста вулпия и др. Дървесната растителност е силно деградирала в следствие на прекомерна експлоатация и има храсталачен облик. Най-разпространени са горите от космат дъб, с примеси на благун, мъждрян, кукуч, грипа, келяв габър, южна копривка, дървовидна хвойна и др. В някой райони се забелязват и изкуствено залесявани горски култури от кедър и кипарис. От храстовите съобщества най-силно застъпени са тези на червената хвойна, драката, трънката . В този пояс са представени редките за страната съобщества с доминиране на дървовидна хвойна, грипа, пърнар, памуклийка. Склоновете на планината над река Струма, в Кресненското дефиле, на доста места представляват почти голи скални местообитания и сипеи.

В планински пояс между 600-1000(1200) м н.в. са разпространени предимно гори от благун, зимен дъб, във влажните дерета обикновен габър,  воден габър, бук. Тук, на много места са създадени изкуствени култури от черен  и бял бор, дугласка ела, и по рядко насаждения от липа и обикновен кестен. Тревните съобщества са доминирани от белизма, черна садина, четинест сеноклас, коило, а на по-влажни места и от обикновена сълзица, обикновен сеноклас и др.

Между 1000-1500(1600) м н.в. основната растителност е горска, а доминиращия вид е обикновения бук, примесен  на места с обикновен явор, бял бор, рядко обикновен смърч. Белия бор е с изкуствено залесяван на много места, но над селата Клепало и Добри лаки има запазени стари гори от бял бор с възраст над 120 години. Забелязват се и култури от чуждоземния вид дугласка ела. Тревните съобщества заемат местата освободени от изсечени гори и са от типа на планинските ливади с доминиращи видове обикновена сълзица, осилеста миризливка, обикновен сеноклас, ливадно орехче, обикновено еньовче, обикновен звездан и др. Със преустановяване на пашата, на много места, планинските ливади обрастват с орлова папрат.

Билните части на планината 1500-1800 м н.в. са заети от тревни и храстови съобщества. Традиционно тези места са ползвани дълги години като планински пасища. Основни видове са черна боровинка, връшняк, малина, балкански зановец, картъл, дълголистен лопен, петниста звъника, мащерка, туфеста плъстица и много др. На места където пашата е преустановена, се забелязва разселване на бял бор, синя хвойна.

Крайречната растителност на територията на Малешевска планина е представена от гори от източен чинар, бяла и черна топола, бяла върба, полски бряст по поречието на река Струма и устията на притоците и. На по голяма надморска височина чинара бива изместен от черната елша и бялата върба, или обикновен бук, в средните и горни течения на реките, както и край някой планински потоци

 

 

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?