Южен гребенест тритон (Buresch’s Crested Newt)
Triturus ivanbureschi Arntzen & Wielstra, 2013
 
Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 2, ЗБР, Приложение 2, 3, Директива 92/43/ ЕЕC Приложение 2, 4
Разпространение: Централните и източните части на Балканския п-ов, Северзападна Мала Азия. В България се среща почти в цялата страна, като отсъства от прилежащите до Дунав райони, Добруджа и вероятно от северозападните части на страната. В планините се среща до 1400 m н.в. (като изключение до 1700 m). Широко разпространен вид но в изолирани находища на територията на Малешевска планина, предвид малкото места подоходящи за размножаване на вида.
Морфология: На дължина достига до 190 mm. Женските са малко по-едри от мъжките. Оцветяването на гръбната страна варира в различни отенъци на тъмнокафявото. Коремната страна е жълта с различни по големина и брой петна, по-често закръглени, които на гушата са по-малки. През водната фаза по дължината на гърба мъжките имат гребен, който е отделен от опашния плавник в кръстната област. Опашката им отдолу е тъмна и само в основата може да има жълто поле. Женските са без гребен и опашката им отдолу е жълта.
Биология: Храни се основно с водни или сухоземни безгръбначни – според фазата. Обикновено през март-април навлиза във водоеми за размножаване. Предпочита стоящи води – блата, езера, по-рядко корита на чешми. През размножителния период е с денонощна активност. Оплождането е съпроводено с брачни игри. Снася най-често 150–200 яйца, които залепва по подводни предмети. Възрастните се задържат около месец във водата, след което излизат на сушата, където денем се крият под камъни, дънери и др.
Местообитания: Среща се в разнообразни местообитания – от скалисти и каменисти терени до широколистни гори.
 
Заллахи: Пожари, зарибяване с хищни видове риба, сечи и обезлесяване водещи до промяна на водния режим на малките потоци захранващи някои от стоящите водоеми, замърсяване на водите.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?