Аполонова пеперуда/ Clouded Apollo /

Parnassius mnemosyne (Linnaeus, 1758)

Природозащитен статус:
IUCN Red List of Threatened Species: Неоценяван /Not Evaluated (NE)/Видът е включен в Приложение II на Бернската конвенция
CORINE биотопи
Защитен вид в Полша и Словакия. Включен в червените книги на Финландия, Норвегия, Латвия, Беларус, Украйна и Русия.

Защита:
Опасност представлява унищожаването на естествената тревиста растителност в гористите райони. Популациите им намаляват в резултат на изчезването на растенията, с които се хранят и откритите им местообитания. Допълнително влияние оказват антропогенното замърсяване на местообитанията и климатичните промени, свързани  със затопляне и повишаване на влажността.

Разпространение:
Среща се в Евразия - Пиринеите, Централна и североизточна Европа, Турция, Закавказието, Ливан, Сирия, Ирак, Иран, Афганистан, централен Урал, Сибир и Тян-Шан. В България се среща често. Най-голям брой популации са установени в Югозападната част на страната. В Малешевска планина е наблюдаван в района на с. Крупник. В планините в България се среща до 2000 м. надморска височина.
Морфология:
Възрастните индивиди са с размах на крилете до 70 мм. Предните крила са с размери 20 – 35 мм. Антените са къси, черни, куполообразни. Гърдите и корема са черни, покрити с гъсти, белезникави власинки. При женските индивиди коремната част е гола, понякога с жълти петна. Крилата са закръглени, без издатини или вдлъбнатини по ръбовете. Жилките са тъмни и рязко контрастират на белия фон. Предните крила са с две черни петна. Половият диморфизъм е слабо проявен. Женските индивиди са по-тъмни с по-големи черни петна на предните крила.

Биология:
Имагото лети от май до юни и се отличава с дневна активност.  Най-висока е активността им през слънчевите безветрени дни. Женските имагинират една седмица след мъжките индивиди като обикновено стоят в тревата и прелитат на малки разстояния. Женската пеперуда снася около 40 яйца върху листата или стъблата на растенията или директно върху почвата. Презимуват под формата на яйца. През април – май от яйцата се появяват черни гъсеници с червени и жълти петна. Хранят се с листата на Corydalis cavа и  Corydalis solida. През деня гъсениците се заравят и крият в шумата и се хранят само през нощта. Какавидирането става на земята, като гъсеницата се увива с паднали листа. Какавидата се развива за две седмици.

Местообитания:
Покрайнините на смесени гори, ливади и брегове на малки реки и потоци. Често летят в райони, където се отглеждат фуражни растителни култури.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?