Бухал (Eagle owl)

Bubo bubo

Природозащитен статус:
Бухалът е включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.
 
Разпространение:
Бухалът се среща в обширни територии в Европа и Азия, като на север достига полярния кръг в Норвегия, а на юг до Средиземноморието. В България видът е бил широко разпространен в миналото, а в момента числеността му е ниска. Той може да бъде наблюдаван в подходящи мостообитания в цялата страна. В Малешевска планина бухалът се среща по долината на долина Струма и други скални масиви.


Морфология:
Бухалът е много голяма сова с дължина на тялото до 70 см. и размах на крилата до 180 см. Цялостния цвят на оперението му е черно-кафяв с множество петна и ивици. Над очите се разполгат кичурчета от пера, които се наричат „уши”. Младите птици като цяло имат по-бледо оперение.


Биология:
Размножителният период за този вид започва през месец Март, когато мъжката и женската птица започват активно да „бухат”. Звуците, които те издават са разнообразни и силни, и се чуват на голямо разстояние. Гнездото се разполага по скални площадки, в скални цепнатини или прокрито на земята. Женската снася до 4 яйца. Хранителният спектър на бухала е много разнообразен и включва безгръбначни животни, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Понякога жертвите му могат да бъдат и по-едри видиве, включително дневни и нощни грабливи птици.


Местообитания:
Бухалът обитава проломи, дефилета, сухи ерозирали склонове, крайбрежия на големи водоеми. През извънразмножителния период той извършва скитания и може да се наблюдава в разнообразни местообитания.


Заплахи:
Основните заплахи за вида са свързани с безпокоене на птиците по веме на размножителния период и бракониерство.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?