Скален орел (Golden eagle)

Aquila chrysaetos

Природозащитен статус:
Скалният орел е включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.
 
Разпространение:
В Европа скалният орел се среща на север до Скандинавския полуостров, в Сибир до река Енисей, на юг се среща до пиринейския полуостров, на островите Корсика, Сардиния, Балканския полуостров.
В България в миналото е бил широко разпространен, но към средата на 20 век числеността му намалява силно. По настоящем се наблюдава известен ръст на популациите, като вида може да се наблюдава в подходящи за него местообитания в цялата страна. В Малешевска планина скалният орел може да бъде наблюдаван в различни части, най-вече в района на Кресненското дефиле и други речни долини.
Морфология:
Скалният орел е едра граблива птица с дължина на тялото до около 90 см. и размах на крилата до 210 см. Оперението като цяло е тъмно-кафяво, като само тилът, който има златист отенък е по-светъл. При младите птици опашката е бяла с черен връх, а накрилата също има големи бели петна.
Биология:
Гнездата на скалните орли често са разположени на площадки или ниши по обширни скални масиви, намиращи се както в равнините, така и в планините. Гноздото е изградено от клони, като отвътре е постлано с по-меки материали. Гнездата се надстрояват с годините и добиват по-големи размери с времето. Женската снася едно или две яйца. Храната на скалния орел е разнообразна и включва различни видове бозайници, птици, влечуги и други. В някои райони скалните орли се приучават да се хранят със сухоземни костенурки, като многократно ги пускат върху скалите от голяма височина, за да ги счупят.
 
Местообитания:
Скалният орел обитава обширни скални масиви в проломи, дефилета, дълбоки речни долини. През есенно-зимния период този вид скита и в други типове местообитания.
 
Заплахи:
Основните заплахи за този вид са бракониерството, употребата на отровни примамки срещу едри хищници, както и безпокойството по време на размножителния период.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?