Белоглав лешояд (Griffon Vulture)

Gyps fulvus

Природозащитен статус:
Белоглавият лешояд е включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.


Разпространение:
Белоглавият лешояд е палеарктичен вид, разпространен в Южна Европа от Иберийския полуостров, Южна Франция, Северна Италия до Балканския полуостров. Той се среща и на Крим, в Кавказ, Турция, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, някои по-големи острови в Средиземно море и Северна Африка до Долен Египет.
В България видът е бил широко разпространен в миналото, но през 50-те години на XX век числеността му започва рязко да намалява.  През 70-те години някои автори вече го считата за изчезнал до 1978 година, когато в Източните Родопи е намерена малка колония. В момента тече проект за реинтродукция на вида в Малешевска планина и той може отново да бъде наблюдаван в района на Кресненското дефиле.


Морфология:
Белоглавият лешояд е едра граблива птица с дължина на тялото до 110 см. и размах на крилата над 250 см. Като цяло украската му е светло-кафява, като маховите и кормилните пера са черни, а главата и шията са белезникави. Възрастните птици имат бяла якичка, докато при младите тя е кафява.


Биология:
Видът гнезди предимно на колонии, като гнездата се разполагат най-често в ниши по големи скални венци. Женската снася едно яйце, което е елиптично, бяло на цвят, рядко изпъстрено с дребни петънца. Мътенето продължава около 50 дни, а малкоте напускат гнездото на около 130 дневна възраст. Белоглавият лешояд е типичен мършояден вид, като се храни предимно с останки на едри бозайници. Той никога не убива живи животни. При търсенето на храна, птиците се издигат на голяма височина, като се следят взаимно и по този начин се ориентират за евентуално наличие на мърша.
В България видът е постоянен, но през извънрамножителния период извършва скитания и може да бъде наблюдаван в различни части на страната. Дълги скитания извършват и неполовозрелите птици.
 
Местообитания:
 Белоглавият лешояд гнезди в открити скалисти долини по скали и скални стени.  Той се среща и по отвесни земни откоси в речни долини и като цяло може да бъде наблюдаван от морското равнище до субалпийския пояс. По време на скитанията видът посещава разнообразни местообитания.
 
Заплахи:
Основните заплахи за вида  са бракониерството, използването на отровни примамки за борба с едри хищници, намаляването на запасите от дивеча и на животновъдството, безпокойството по време на размножителния период,  необезопасените електрически стълбове.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?