Бръмбър рогач, Голям еленов рогач /Stag beetle/

Lucanuscervus (Linnaeus 1758) 

Природозащитен статус:

IUCN Red List of Threatened Species: Not Evaluated (NE).
Попада под закрилата на Бернската конвенция (BC) и Директивата за хабитатите (92/43/EEC)
Защитен от Закона за Биологичното разнообразие на Република България.

Защита: През последните 40 години числеността на този вид значително намалява. Той е силно зависим от наличието на стари дървета и пънове, особено дъбови, и прочистването на горите от тях влияе отрицателно върху популациите му, тъй като се нарушава местообитанието и хранителната среда на ларвите. Необходимо е поне част от старите пънове да бъдат оставяни да изгниват по естествен начин.


Разпространение: Широко разпространен в цяла Палеарктика от Европа до Япония, но доста рядък.


Морфология: Един от най-едрите и красиви рогачи. Тялото е черно или кафяво-черно, антените са гребенести, а краката са снабдени с къси и остри шипове. Мандибулите при мъжките са силно развити, извити навътре, а главата е голяма и по-широка от гърдите. Поради големия размер на челюстите си, мъжките не могат да хапят силно. Женските имат нормални и много силни мандибули и ухапването им може да бъде силно болезнено за човека.


Биология: Имагото се среща по стволовете на стари и дебели дъбови (по-рядко други) дървета, където се храни със сокове, изтичащи от наранени участъци. Лети денем, като полетът му е тромав и шумен. През брачния период мъжките ожесточено се бият за територия, като се блъскат и хващат с огромните си челюсти. Рядко изходът от тези битки е фатален. Оплодената женска снася яйцата си в стари пънове, а новоизлюпената ларва се храни с гниеща дървесина. Цикълът на развитие е дълъг и продължава около 5 години. В края му ларвата какавидира, а имагото се появява в началото на юли.


Местообитания: Стари, най-вече дъбови или смесени, широколистни гори. Може да бъде видян и в градските паркове и градини. По здрач се привлича от светлина.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?