Източен чинар (Oriental plane)

Platanus orientalis L.

 

Природозащитен статус:
IUCN Red List of Threatened Species: Least concern (LC) - Слабо засегнат.
Местообитанията на Източен чинар са защитени от Закона за Биологичното разнообразие на Република България и са включени в Директивата на хабитатите (92/43/EEC) с код 92C0, както и в Червена книга на България - том 3. Природни местообитания, с категория - Застрашен (EN).
 
Описание:
Източния чинар (платан), е едро, листопадно дърво от семейство Чинарови (Platanaceae), с широка корона , достигащ до 40 м височина. Ниско разположените клони често увисват, достигайки земната повърхост. Листата са дълбоко наделени с 3-7 дяла, едроназъбени, много подобни на кленовите листа. Цветовете са събрани в топчести, кръгли съцветия – главички, събрани по 3-7 на общи дръжки. Плодът е орехче, развиващ се в съплодие. Цъфти през май-юни. Плода се развива септември-октомври. Кората е опадлива, като се отделя на едри люспи, под люспите по-светла, което придава на ствола характерен петнист вид. Чинара е дълговечен вид.
 
Местообитание:
Обитава крайречните пясъчни брегове, често с видове като черна елша (Alnus glutinosa), бяла върба (Salix alba), бяла (Populus alba) и черна топола (Populus nigra). Чинара се среща и край пресъхващи през летния период реки и дерета.
 
Разпространение:
Естественото разпространение на чинара вклкючва Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Източното Средиземноморие. Използва се като декоративно дърво в градската среда на много места в районите с умерен климат в северното полукалбо.
За територията на България е известен от Струмска долина, долината на река Места, долината на река Чая - край село Бачково, долината на реките Арда и Крумовица - в Източните Родопи, Тракийска низина, до 800-900 м н.в.
Разпространението на територията на Малешевска планина е по бреговета на река Струма (на север до първия тунел след Кресненско ханче) и някой нейни притоци.
 
Заплахи:
Сечи, пожари, почистване на речните корита, изграждане на диги, мВЕЦ, водохващания, строеж на пътища и магистрали.
Чинаровите съобщестава от поречието на Горнобрезнишка река са едни от най-представителните за България. За тяхното опазване са обявени защитена местност „Естествено находище на чинар – Буйна” и „Естествено находище на чинар – Кучкарника”, където са съхранени чинарови популации с възраст над 300 години. Голяма част от местообитанията на чинара на територията на Малешевска планина попадат в границите на защитена зона по Натура 2000 „Кресна-Илинденци”.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?