Червена хвойна (Prickly Juniper)

Juniperus oxycedrus L.

 

Природозащитен статус:
IUCN Red List of Threatened Species: Least concern (LC) - Слабо засегнат.
Местообитанията на Червена хвойнас включени в Закона за Биологичното разнообразие на Република България, Директивата на хабитатите 92/43/EEC) с код 5210 и в Червена книга на България  - том 3. Природни местообитания, с категория - Потенциално застрашено (NT).
 
Описание:
Червената хвойна е много разнообразен по форма храст или ниско дърво от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Височината му обикновено е межу 1-3 м, рядко достига 10 м. Листата са игловидни, разположени по три в прешлен, зелени, 5-20 мм дълги, 1-2 мм широки, от горната си страна имат жилка, почти достигаща върха им, от двете и страни са разположени по една бяла успоредна ивица. Червената хвойна е двудомно растение, мъжките съцветия са жълтеникави, 2-3 мм високи, женските, наречени галбули, са обли, с диаметър 7-12 мм и узряват за 18 месеца, в началото са зелени, в последствие червени, червено-кафяви на цвят. Кората е червено-кафява на цвят, отделяща се на надлъжни ивици.
 
Местообитание:
Обитава сухи и припечни, скалисти местообитания, често ерозирали тревисти места. Участва в различни храстови съобщества – от келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), пърнар (Quercus coccifera), както и тревисти – садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichanthium ischaemum), валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др. Среща се и в разредени гори и по границите на горки местообитания от типа 91AA*, 91M0, 9560.
 
Разпространение:
Общото разпространение на Червената хвойна, обхваща средиземноморския регион.
У нас се среща на територията на почти цялата страна, но основно в Южна България.
За района на Малешевска планина е широко разпространена до към 800 м н.в., рядко достига 1000 м н.в.
 
Заплахи:
Пожари, паша на селскостопански животни, събиране на галбулите с медицински цели.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?