Средиземноморска сколопендра / Mediterranean banded centipede/

Scolopendra cingulata Latreille 1789

Природозащитен статус:

IUCN Red List of Threatened Species: Not Evaluated (NE)

Защита: Видът не се нуждае от специални мерки за защита. Като негативни за популациите му дейности могат да се приемат някои мероприятия като почистване на горите от естествено съборени стари дървета, обезлесяване, опожаряване и др.

Разпространение: Типичен медитерански вид. Среща се в страните от Средиземноморския басейн – Испания, Франция, Италия, Гърция и Турция, както и в част от Северна Африка. В България е разпространен в южните части на страната, в райони с малка надморска височина, където средногодишните температури са по-високи. За Малешевската планина е известен само от Кресненския пролом, но вероятно се среща навсякъде, освен в най-високите части на планината.

Морфология: Това е най-едрата наша стоножка, но в световен мащаб е един от най-дребните видове от семейство Scolopendridae. На дължина достига 10-15 см. Тялото има зеленикаво-кафяво или червеникаво-кафяво оцветяване с характерни черни пръстени на границата между отделните сегменти. Краката са жълто-оранжеви, общо 21 двойки. Непосредствено зад главата се намират т.нар. максилипеди – видоизменени крайници, снабдени с отровни жлези, които служат за задържане и умъртвяване на жертвата.

Биология: Агресивен и много подвижен хищник. Ухапването му е силно болезено и може да доведе до алергична реакция или инфекция. Храни се с различни безгръбначни като дъждовни червеи, насекоми, паяци и дори дребни гущери. Ако жертвата е едра, сколопендрата се увива около тялото й и я ухапва в областта на главата, като впръсква отрова през максилипедите. Това парализира животното и в повечето случаи води до неговата смърт. Размножаването е предшествано от брачен ритуал, при който двете сколопендри се докосват с глави, отдалечават се и се приближават многократно или се  приплъзват една под друга. Накрая мъжкият отделя паяжинен секрет и отлага върху него сперматофор, който женската поема с половото си отверстие. Гнездата си строи обикновено под едри камъни, като всяко гнездо има множество разклонения, в които женската се крие при опастност. След 4 седмици тя снася до 30 яйца, слепени със секрет, увива се около тях и ги пази. През следващите няколко седмици женската не се храни, а след излюпването се грижи за малките до третото им линеене.

Местообитания: Предпочита тъмни и влажни укрития – кухини под камъни, паднали дървета, под кората на стари пънове. Понякога се среща и в жилищни постройки.

 

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?