Шипобедрена сухоземна костенурка (Spur-thighed Tortoise)

Testudo graeca (Linnaeus, 1758)

 

Подвид: Testudo graeca ibera Pallas, 1814

Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 2, ЗБР, Приложение 2, 3, Директива 92/43/ ЕЕC Приложение 2, 4

Разпространение: Обитава южното и източното крайбрежие на Пиренейския п-ов, източните части на Балканския п-ов, Мала Азия, Източното Средиземноморие, Кавказ, Закавказието и Северна Африка. Разпространена е в цяла България с изключение на затворените високи полета в Западна България, като отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско); от този район са известни само три находища. Поради интензивното земеделие днес почти е изчезнала в Тракийската низина и по-голяма част от Дунавската равнина. Среща се почти повсеместно в Малешевската планина до ок. 1300 м н.в.

Морфология: На дължина достига до 39 cm, като най-често наблюдаваните животни са 15–25 cm. За разлика от шипоопашатата сухоземна костенурка, тук липсва рогов шип на опашката, като на задната страна на бедрата има по един голям рогов шип с притъпен връх. Редицата от петте централни щитчета на карапакса е значително по-широка от тази при шипоопашатата; средното щитче (третото) е по-широко от последното (петото). Задната част на пластрона e слабо подвижнa. Както при шипоопашата сухоземна костенурка, мъжките се различават от женските по по-дългата и масивна опашка, наличието на вдлъбване на пластрона, и издължените анални (последните) щитчета на пластрона.

Биология: Сухоземен вид с изцяло дневна активност. Храни се предимно с растителна храна, но яде гъби, мекотели, безгръбначни, както и мърша. Достига полова зрялост на 12–14 г. Женските снасят 1–4 пъти в годината от май до юли по 3–7 бели, леко издължени яйца, които заравят в изкопани от тях дупки по склонове с южно изложение. Яйцата са с размери 34–37 × 29–33 mm. Инкубацията продължава 70–100 дни. Зимува в рохкава почва на сухи склонове, като издълбава наклонени дупки с дълбочина 30–90 сm.

Местообитания: Най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обрасли с храсти и разредени широколистни гори. За разлика от шипоопашатата сухоземна костенурка, предпочита по-открити пространства с тревиста и храстова растителност и е по-добре приспособена за живот в сухи, каменисти местообитания.

Заллахи: Пожари, разораване на пасища и мери, унищожаване на храстова разтителност, обезлесяване, директно събиране от туристи като домашни любимци или от други групи с цел консумация.

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?