Reptiles,Аmphibians

Южен гребенест тритон
Triturus karelinii (Triturus cristatus karelinii)


Природозащитен статус:
 
Червен списъкна застрашените видовена IUCN:
Слабо засегнат (LC) / Незастрашен
 
Опазване:
Записан е като слабо засегнат от гледна точка на неговото широко разпространение, толерантност към широк спектър от местообитания, предполагаема голяма популация и защото е малко вероятно видът да намалее рязко, за да отговаря на изискванията за включване в по-застрашена категория.
 
Разпространение:
Южни гребенисти тритони живеят от Сърбия на изток до Каспийско море, и на юг до централна Турция.
 
Методология и биология:
Южните гребенисти тритони са кафяви до сиви отгоре, с тъмни петна. Коремите им и гърлото са оранжеви, с малки черни точки. На размер достигат до 18 сантиметра. Мъжките имат голям назъбен гребен зад врата им, стигащ до опашките. Полова зрялост се достига на 3-4 годишна възраст. По време на размножителния период, те се намират в повечето източници на вода като блата, езера, застояли езера, канавки и временни басейни и потоци. Мъжките обикновено живеят до около осем, а женските до 11-годишна възраст.
 
Местообитания:
Южният гребенест тритон живее в различни планински местообитания, в широколистни и иглолистни гори, склонове и плата.

Южен гребенест тритон (Buresch’s Crested Newt)
Triturus ivanbureschi Arntzen & Wielstra, 2013
 
Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 2, ЗБР, Приложение 2, 3, Директива 92/43/ ЕЕC Приложение 2, 4
Разпространение: Централните и източните части на Балканския п-ов, Северзападна Мала Азия. В България се среща почти в цялата страна, като отсъства от прилежащите до Дунав райони, Добруджа и вероятно от северозападните части на страната. В планините се среща до 1400 m н.в. (като изключение до 1700 m). Широко разпространен вид но в изолирани находища на територията на Малешевска планина, предвид малкото места подоходящи за размножаване на вида.
Морфология: На дължина достига до 190 mm. Женските са малко по-едри от мъжките. Оцветяването на гръбната страна варира в различни отенъци на тъмнокафявото. Коремната страна е жълта с различни по големина и брой петна, по-често закръглени, които на гушата са по-малки. През водната фаза по дължината на гърба мъжките имат гребен, който е отделен от опашния плавник в кръстната област. Опашката им отдолу е тъмна и само в основата може да има жълто поле. Женските са без гребен и опашката им отдолу е жълта.
Биология: Храни се основно с водни или сухоземни безгръбначни – според фазата. Обикновено през март-април навлиза във водоеми за размножаване. Предпочита стоящи води – блата, езера, по-рядко корита на чешми. През размножителния период е с денонощна активност. Оплождането е съпроводено с брачни игри. Снася най-често 150–200 яйца, които залепва по подводни предмети. Възрастните се задържат около месец във водата, след което излизат на сушата, където денем се крият под камъни, дънери и др.
Местообитания: Среща се в разнообразни местообитания – от скалисти и каменисти терени до широколистни гори.
 
Заллахи: Пожари, зарибяване с хищни видове риба, сечи и обезлесяване водещи до промяна на водния режим на малките потоци захранващи някои от стоящите водоеми, замърсяване на водите.

Червейница (Worm Snake)

Typhlops vermicularis Merrem, 1820

Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 3, ЗБР, Приложение 3

Разпространение: Южните части на Балканския п-ов, Мала, Предна и Южна Азия, Кавказ. В България се среща в южната част на долината на р. Струма, изолирано находище в подножието на Западните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, южното Черноморско крайбрежие. В Малешевска планина се среща в ниските източни части до ок. 400 м н.в.

Морфология: Змията Червейница е вид дребна змия. На дължина достига до 35 cm. Оцветяването е светлокафяво с червеникав или розов оттенък. Коремната страна е светла, понякога белезникава. Опашката е много къса с твърдо шипче накрая, което помага да се отблъсква в подземните тунели. Няма диференцирани коремни люспи.

Биология: Води полуподземен начин на живот. Храни се основно с ларви на мравки, по-рядко с възрастни или други дребни безгръбначни. По залез през пролетните месеци излиза и на повърхността  и често може да бъде намерена под камъни. През останалото време е в подземни тунели. Снася 2–4 (рядко до 8) яйца с размери 24–33 × 6–8 mm.

Местообитания: Предпочита терени с рохки, песъчливи почви, обрасли с ксерофитна растителност – треви и редки храсти, разредени гори.

Заллахи: Пожарите отчасти през пролетния сезон когато са близо до повърхността, изполването на нерегламентирани препарати за борба с вредители по културите, които се натрупват по хранителната верига и засягат и хранителната база на вида.

Шипобедрена сухоземна костенурка (Spur-thighed Tortoise)

Testudo graeca (Linnaeus, 1758)

 

Подвид: Testudo graeca ibera Pallas, 1814

Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 2, ЗБР, Приложение 2, 3, Директива 92/43/ ЕЕC Приложение 2, 4

Разпространение: Обитава южното и източното крайбрежие на Пиренейския п-ов, източните части на Балканския п-ов, Мала Азия, Източното Средиземноморие, Кавказ, Закавказието и Северна Африка. Разпространена е в цяла България с изключение на затворените високи полета в Западна България, като отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско); от този район са известни само три находища. Поради интензивното земеделие днес почти е изчезнала в Тракийската низина и по-голяма част от Дунавската равнина. Среща се почти повсеместно в Малешевската планина до ок. 1300 м н.в.

Морфология: На дължина достига до 39 cm, като най-често наблюдаваните животни са 15–25 cm. За разлика от шипоопашатата сухоземна костенурка, тук липсва рогов шип на опашката, като на задната страна на бедрата има по един голям рогов шип с притъпен връх. Редицата от петте централни щитчета на карапакса е значително по-широка от тази при шипоопашатата; средното щитче (третото) е по-широко от последното (петото). Задната част на пластрона e слабо подвижнa. Както при шипоопашата сухоземна костенурка, мъжките се различават от женските по по-дългата и масивна опашка, наличието на вдлъбване на пластрона, и издължените анални (последните) щитчета на пластрона.

Биология: Сухоземен вид с изцяло дневна активност. Храни се предимно с растителна храна, но яде гъби, мекотели, безгръбначни, както и мърша. Достига полова зрялост на 12–14 г. Женските снасят 1–4 пъти в годината от май до юли по 3–7 бели, леко издължени яйца, които заравят в изкопани от тях дупки по склонове с южно изложение. Яйцата са с размери 34–37 × 29–33 mm. Инкубацията продължава 70–100 дни. Зимува в рохкава почва на сухи склонове, като издълбава наклонени дупки с дълбочина 30–90 сm.

Местообитания: Най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обрасли с храсти и разредени широколистни гори. За разлика от шипоопашатата сухоземна костенурка, предпочита по-открити пространства с тревиста и храстова растителност и е по-добре приспособена за живот в сухи, каменисти местообитания.

Заллахи: Пожари, разораване на пасища и мери, унищожаване на храстова разтителност, обезлесяване, директно събиране от туристи като домашни любимци или от други групи с цел консумация.

Тънък стрелец (Dahl's Whip Snake)

Platyceps najadum (Eichwald, 1831)

 

Подвид: Platyceps najadum dahlii (Schinz, 1833)

 

Природозащитен статус: Бернска конвенция, Приложение 2, ЗБР, Приложение 3

Разпространение: Адриатическото крайбрежие и южните части на Балканския п-ов, Мала Азия, Източното Средиземноморие, Кавказ, Закавказието. В България се среща в южните части на долините на р. Струма и Места, има изолирани находища в подножието на Западни Родопи, Сакар и Дервентските възвишения. Широко разпространен в ниските източни части на Малешевска планина до ок. 850 м н.в..

Морфология: Тънкия стрелец е една от най-елегантните и красиви змии в нашата природа. На дължина достига до 152 cm, като това е най-дългият екземпляр от вида – уловен в Кресненския пролом. Има тънко и дълго тяло. Оцветяването на гръбната страна е светлокафеникаво с червеникав оттенък. В предната част на тялото има тъмни, синкави или сиви петна с бял кант. Коремната страна е бледожълта.

Биология: Бързоподвижна змия с дневна активност. Храни се с гущери и дребни гризачи. Размножителният период е през май–юни. Снася 3–16 яйца. Малките се излюпват през август–септември и са с дължина 20–29 cm.

Местообитания: Среща се в сухи каменисти или скалисти местообитания с рядка тревиста и храстова растителност, разредени гори. Често се среща по зидове от редени камъни, крепостни стени и др.

Заллахи: Пожари, разораване на пасища и мери, унищожаване на храстова разтителност, обезлесяване, директно събиране от бракониери или убиване.

Още статии ...

  1. Леопардов смок
  2. Котешка змия
  3. Ивичест смок
  4. Жълтокоремна бумка
FaLang translation system by Faboba

Вход

Забравена парола? / Забравен потребител?